Моето донякъде странно чувство за романтика

Милейди, действително в този час Ви намирам за едно от най-прекрасните същества на познатия ми свят.
Стилът Ви за мен е нещо забележително. Никога не бях виждал човек, който винаги е преследван от подобна на вашата величествена аура. Не съм Ви уловил и за миг да вършите нещо и да изглеждате не както трябва, докато го правите. Даже когато извършвате дейности като миенето на чинии, над Вас все още тегне тази непокорна величествена маска. Дори ходите със стил (та дори навярно си миете зъбите и извършвате другите хигиенични и биологични нужди със стил). Та навярно, милейди, си мислите, че няма как да имате нещо общо с раздърпан циник като мен. Вашият приятен и ненатрапчив аромат на парфюм и перфектните Ви черти ви дават самочувствието да гледате толкова надменно над мен, че дори се държите мило, но с онова досадно дружелюбие, което не ми позволява да видя душата и същността Ви и, разбира се, което по никакъв начин не ми дава шанса да легна в едно легло с Вас. Доста тъжен факт в действителност.
Но, драга приятелко (вече смея да ви наричам така, дано не възразявате), мога да ви обещая, че в един момент целият стил и донякъде дори святост, които сте бранили цял живот, ще се сгромолясат (въпрос единствено на време е) и аз само се надявам да бъда там, за да видя това и да се освободя от митовете си за Вас. Защото наскоро, милейди, стигнах до странен извод. Ако опитаме да схематизираме човешкия живот и го разделим на три основни части, всяка от които характеризираме с основното, случващо се в нея, то бихме забелязали нещо доста страннно, неприятно и смешно. Животът ни, милейди, е една постоянна битка с нощното напикаване. В началото то властва над нас и с много мъки ние го отблъскваме, но уви след време то се връща и този път ни смазва. И един ден просто пълним гащите за последен път. Както аз, вечно пияният и жалък циник, така и Вие, прекрасно цвете на мечтите ми (и мокрите ми сънища). Искам един ден да съм там, за да видя ще можете ли да се напикаете и отново да запазите стила си? Та сега, избранице на моето сърце, виждате, че разликата между нас е твърде малка, защото цялата ви непобедима магнетичност и чар са твърде еднодневни притежания. Утре ще сте просто изкуфяла баба, а аз за моя жалост надали ще съм вашия изкуфял дядо. Доста тъжен факт в действителност.