Етика на разврата

3та глава


Лежах, опитвах се да спя и да сънувам, а вратът ми беше толкова нереалистично изкривен, че тялото ми не можеше да измисли подходящ вид болка, с който да ме предупреди, че мога да имам трайни увреждания, ако продължа да стоя в тази поза
Исках секс. Но имах уиски и евтини пури и не се оплаквах. Някакъв глупак пред мен обясняваше теориите си за конспирацията в нашата измъчена страна.
- За кво мислиш, че съсипват образованието? Необразованите хора са по-лесни за контролиране от образованите. - другият глупак пред него кимаше въодушевено. Не бих искал да им развалям извисения алкохолен кеф, който изпитваха от разговора, ако не им завиждах. Бях напълно трезвен. Затова се оригнах демонстративно и започнах да говоря.
- Научно доказано е, че хората, които могат да решават биквадратни уравнения в девети клас, са по-трудни за управление от тези, които се учат на това чак в единайсти. - направих гадна самодоволна усмивка, защото победих непознат, посредствен алкохолик от влака в спор. След това надменно станах и излезнах от купето с неотваряната ми бутилка уиски, евтините ми пури и жалкото ми съществуване. Гарата ми дойде.
Селото беше толкова зелено, че за момент ме връхлетя нелепата мисъл, че може би не всички, които се правят, че им пука за околната среда, са позьори или спекуланти. Все пак има много хора, толкова отчаяни от факта, че не могат да си намерят кауза, че биха проявили ентусиазъм даже към нещо толкова отегчително .
- Скъпи батко !- наистина беше тя. Малката манипулативна кучка. Тя вървеше към мен с почти танцувално пристъпване и изливаше върху ми тонове подигравателна слуз само с леката си иронична усмивка. Колко ми се щеше да я накарам да свърши поне петнайсет пъти преди да си тръгна от имението.
- Какво се следва да правя тук?- попитах аз.
- Престани да се опитваш да прикриваш удоволствието от факта, че ме виждаш. - прегърна ме. - Може да ти се стори нереалистично, но аз се привързвам ужасно много към хората. Идеята, че нямаше да те видя никога повече, ме съсипваше. И хоп! Хрумна ми очарователната мисъл да те поканя. Какво би ни сдобрило повече от това да те направя част от моя прекрасен театър. Освен това съм сигурна, че ще намерим достатъчно време да правим секс поне три пъти. Имението е голямо. Повечето стаи имат само един ключ. А аз и ти, скъпи братко, имаме достъп до всичките.
- Виждам те за първи път от пет години.
- Въведенията и описанията са най-скучната част от всяка книга. Ти би трябвало да го знаеш най-добре, прекрасни братко.
- Постоянно го забравям. - кимнах. - Е, виждам, че нямаш търпение да си кажеш репликите, затова ще играя наивника. Мъжът ти няма ли да се сърди ако го изненадаш с инцеста точно преди сватбата?
Тя се изсмя.
- Сексът е като четенето на книги, батко. Колкото повече различни автори четеш, по толкова повече разнообразни начини се учиш да се изразяваш. С колкото повече хора правиш секс, толкова по-разнообразен и умел ставаш. За доброто на мъжа ми е, в крайна сметка.
- Значи наистина ще се жениш за нещастника?
- Не. Но се вживявам толкова много в ролята, че изпитах нужда да се защитя.
Най-сетне пристъпихме в имението. Там се появи някакъв широкоплещест, строен, красив, вежливо усмихнат и спретнат млад мъж. Веднага се отвратих.
- Артър - махна Ари към мен. - Владимир - махна Ари към новодошлия.
Той подаде ръка за здрависване. Винаги съм се гордял със силното си ръкостискане. Неговото беше по-силно.
- Приятно ми е да се запознаем. Скоро ще бъдем едно голямо семейство. - Беше една глава по-висок от мен. Усмихнах се неловко, докато се опитвах да изглеждам по-едър.
- Очарован съм от избора на сестра ми. - излъгах.
- Мисля, че няма да искате да опитвате от това повече, след като видите какво имаме тук. - посочи уискито ми. Шибаното, надуто копеле посочи прекрасното ми уиски от 30 долара и му се подигра. - Пивоварите в селото наистина са гениални.
Ходихме мълчаливо. Аз се опитвах да не се впечатлявам от скъпите неща наоколо и да изглеждам надменно небрежен, докато продължавам да размахвам любимото си уиски с лявата си ръка.
- Ходите ли на лов? - причерня ми, защото просто не исках да му кажа, че никога не съм стрелял с истинска пушка.
- Никога не съм стрелял с истинска пушка. - отвърнах глухо.
- И Ари не беше стреляла. - ухили се той. - Но нямате представа колко бързо схваща. Вече стреля по-добре от мен. - изведнъж се почувствах толкова по-добре. Излъгала го е. Няма как малката манипулативна кучка да не може да прави нещо. Сигурно е сметнала, че той ще сметне за сладко да я научи на нещо, но после не е издържала на гнусното му самодоволство и му е натрила носа. - Трябва да отидем. Надявам се, че ще отседнете тук поне месец.
По коридора прехвърча малко желязно... Нещо? Не мога да намеря по-подходяща дума. Беше нещо с колелца. Върху него бе вързана някаква кутийка, която падна веднага след като нещото се заби в стената с цвърчащ звук. Всички го погледахме втрещени за малко, но после трансът ни бе прекъснат от някакъв рошав мъж, който ни избута, хилейки се.
- Перфектно! Програмирах го да се забие точно в тази стена. - момчето се захили.
- Добре, Джон, добре, сега би ли отнесъл багажа на господин Хейст в стаята горе?
- Сигурен съм, че ще се справиш и ти. - рошавият мъж се усмихна подигравателно, взе количката и затича нагоре.
- Това е брат ми. Както виждате, е далече от съзряването.
- Какво, мамка му, беше това? - изпитвам някакъв мъжки кеф, когато нещо неразбираемо и малко процвърчи покрай мен с кутийка на него. - Извинете за лошия език, но това беше готино. - лицето ми се изкриви в широка усмивка.
- Мисля, че трябва да говорите с Джон за това. Аз никога не знам какво прави той.
- Цвърчащи неща с кутийки на тях. - изхилих се аз.
- Не ви разбрах?
- Брат ви прави цвърчащи неща с кутийки на тях.
- Да. - мъжът остави багажа ми пред някаква врата, подаде ми ключ. - Ще вечеряме след час, но вие можете да поръчате каквото искате на когото и да е от прислугата и той ще се погрижи да ви го донесат.
***
- Бих правила секс с теб още сега, но първо искам да размишляваш над идеята, че наистина съм научила адски много неща от последния път. Смея да се нарека виртуоз.
Не й обърнах внимание.
- Мисля, че разочаровах мъжа ти.
- Не съм си представяла, че няма да го направиш.
- За това ли ме ползваш? Искаш да се измъкнеш от сватбата?
- Това би било толкова плитък, неинтригуващ, скучен, но дори и неефективен план. Обиждаш ме.
- Защо ме доведе тогава?
- Няма логична причина. Беше ми скучно и се замислих за стар познат, който ще всее хаос в нещата тук. Хаосът винаги е толкова интересен.
- Ти си адреналинов наркоман. Или се опитваш да си докажеш, че не го правиш заради парите. Или просто си невменяема.
- Искрено вярвам, че и трите са вярни.
ИЗВАДИ НЕЩО ОТ ДЖОБА СИ И МЕ ОПРЪСКА В ЛИЦЕТО С НЕГО!!!!!
- Какво? Какво беше тва?
- Афродизиак. - усмихна се, обърна се, отвори вратата и излезе. След това извика извън стаята. - Чакаме те на вечеря след един час.

За 4та глава