Етика на разврата

2ра глава


Можеш да прочетеш мислите на гениите на нашето време по стените на публичните тоалетни.
***
Ако никой не е засегнат от това, което казваш, значи или то няма никакво значение, или някой преди теб го е казал и е повторено толкова много пъти, че всички са го претръпнали. Не ме разбирайте погрешно, не всичко, което обижда някого, е изкуство, но всичко, което е изкуство, обижда някого. От петнайсет години се опитвам да засегна хората с истината, но явно го нямам в себе си. Затова прекарвам живота си в писане на книжки за възрастни, които само децата четат, и в опити да правя секс с някоя от по-младите и хубавички санитарки.
- Артър? - извика доктор Ричардсън.
- Да?
- Има писмо за теб. - доктор Ричардсън дойде до мен и го подаде. - Как се чувстваш днес иначе?
- Пикае ми се. - докторът кимна.
- Мисля, че има лечение, но няма да е евтино. - погледна иронично Ричардсън, а аз го изгледах отегчено докато се махне.
Отворих писмото. Буквите вътре бяха сякаш рисувани.
"Скъпи господин Тейл. Възпитанието и скромността ми повеляват да се правя, че предполагам, че не помните коя съм, но смятам, че мозъка ви не е чак толкова атрофирал, че да уважавате ценности като възпитание и скромност. Аз съм Ари. Сигурно не ме свързвате с нищо добро, предвид не особено приятелското ни минало. Понякога се държа странно с хората, които ме очароват, но се кълна, че в съзнанието ми вие сте една изключителна личност. Прочела съм всичките ви книги. И което сигурно ще ви се стори плашещо, следя какво става с твърде скучния ви живот. Мисля, че е егоистично да отнемате на света такава пленителна личност, каквато сте вие. Нямам търпение отново да правя секс с вас. Този път ви обещавам да не е толкова злополучен за вас. Не пиша това писмо само за да злорадствам и да пълня листа с празните си приказки (въпреки, че изключително се наслаждавам и на двете), приемете писмото като покана за сватбата ми. Бих предположила, че ще дойдете само от интерес и желание да разнообразите застоялия си ръждясал живот, но не искам да рискувам прекрасната ви компания с догадки, затова в плика има петстотин долара. Ако дойдете, ще получите още две хиляди и петстотин. Единственото условие е да се представяте за мой брат.
С обич и уважение, искрено ваша Ари."
Това беше нещо неочаквано. Бях спал с това момиче. В последствие се оказа, че е непълнолетна, а аз бях вече на двайсет и седем. За бога, колко не й личеше, че е на седемнайсет. Въпреки крехката си възраст, момичето се оказа една истински талантлива, млада манипулативна кучка. Изнудваше ме в продължение на две години. А от тогава бяха минали цели три лета.
Знаех какво ще направя точно толкова силно, колкото знаех, че не трябва да го правя. Но в момента, в който се научиш да мислиш, ставаш зависим. В този отегчителен свят, където нищо не може да стимулира ума ти, ставаш абсолютно нуждаещ се от всичко различно и ново, което може да ти се случи. Освен петстотинте долара, в плика имаше и билет. На другия ден напуснах клиниката и тръгнах. Не бе трудно, защото бях вътре по-собствено желание. Бягство от самотата на празната хотелска стая, която на всичкото отгоре вече трудно плащах. През следващия месец ще съм господин Артър Хейст.


3та глава