Джак, част 1

История от Барон Джак

Това е история, прочетена директно от единайсетизмерната книга на реалността и преразказана (доколкото би било възможно) на ограничаващия двуизмерен лист. Всичко започна из величествените гори на безкрайния свят на Шангор, намиращ се на върха на игла, поставена на бюро най-вероятно поради обикновенна неподреденост. Там, из необятните леса, по необясними за нашето въображение и познание причини, се бе стоварил раздърпан и миризлив гражданин на съвсем друга цивлизация, намираща се в съвсем друга вселена, разположена на съвсем друг предмет за всекидневна употреба.

Слънцето срамежливо се подаваше иззад скалите, разни малки горски животинки изпълзяваха от дупките си, за да се запътят към рутинните си дейности, а по средата на идиличната горска картина, на мястото на около 70 000 грама въздух, се появи изтрезняващ човек.

- Това не е апартамента на Драго - с поразителна точност определи Джолев докато чистеше тениската си от странната субстанция, върху която се бе стоварил.

- Здравейте! Нямаше как да не забележа, че се появихте от нищото на 2 метра над земята и НЕ се стоварихте точно върху вълчите фекалии!

- ... - каза Джолев.

- Моето име не е Дипъл! - каза дървеното същество и подаде ръка към героя ни.

- А моето не е Гьоте - отвърна на жеста Джолев. - Имаш адски голям нос.

- О, такъв е защото всеки път, когато кажа истина, НЕ расте. - Повечето хора биха се изненадали от цялата ситуация. Но Джолев бе принуден да живее със себе си и общо взето нищо странно не можеше да го впечатли.

- Колко е часът? - попита героят.

- 3 без петнайсет!

- Прав си. Наистина расте - дървеното същество измрънка нещо, засягащо всички от преките родители на Джолев до Адам и Ева. - Чакайте! Господине, накъде отивате?

- Натам - посочи Джолев купчина въздух пред себе си.

- Ама вие знаете ли какво има там?

- Доколкото ми е възможно да определя, предполагам са дървета.

- Сигурен ли сте, че не желаете да ви заведа в града? Ако продължите направо, най-много да разочаровате някой женски вълк.

Джолев имаше много положителни качества. Например имаше две ръце и пълен брой пръсти. Плюеше надалече. Имаше теоретична възможност да направи поколение. Но освен тях притежаваше и някои спорни качества. Например беше емоционално флегматичен. Когато му се случеше нещо страшно например, той се плашеше един час след самата случка.

- Целият съм във вълчи лайна! Мамка му! И се кълна, че усещам как махмурлукът идва.

*   *   *

Поради невъзможността единайсетизмерната книга на реалността да бъде издадена без реклами, създателят направи жертвата да сложи такива.

*   *   *

Уморихте ли се всеки ден да се страхувате, че хазяинът може да ви изгони от дома Ви? Да се страхувате, че децата Ви ще останат гладни? Мечтаете ли си и Вие да карате нова кола, която не се разваля постоянно? Да си купите къща? Тогава новият ни продукт е точно за Вас!

Представяме Ви: Пари!

Парите решават всички проблеми, свързани с липсата на... пари. Те са прекрасно средство за размяна, за смятане или стандарт на стойност и за натрупване и съхранение на имущество! Въпреки че зли езици твърдят, че парите не купуват щастие, тези езици никога не принадлежат на хора, които имат пари.

Парите не се препоръчват при опасност от социалистически революции.

*   *   *

Когато стигнаха в града, Дипъл запозна Джолев с приятелите си Ридъл и Скрабъл. Първото нещо, което Джолев забеляза в тях, бе че бяха грозни и дървени. И като че ли имаха роднинска връзка с първото грозно и дървено същество, с което се беше запознал, защото си приличаха ужасно много. Носът на Ридъл растеше винаги когато каже нещо, което не е въпрос, а носът на Скрабъл - всеки път като не римува фразите си. Най-тъжното в случая бе, че Скрабъл бе изключително бездарен поет.

- Как се появихте два метра над земята от нищото? - Джолев се замисли. Последното нещо, което помнеше, е че изпробваха колко хора, танцуващи дунавско хоро, ще издържи леглото на Драго преди да поддаде. И Асен му разказваше някаква тъпа идея за разказ, според която се бяха напили толкова много, че бяха отишли в друго измерение.

- Напихме се толкова много, че отидохме в друго измерение.

- Звучи цинично, ала и логично! - каза Ридъл.

- Чакай... защо всички тук говорите на български?

- Това не е холивудски филм, нали? - попита Скрабъл. - Тогава има ли смисъл да говорим на английски?

Джолев вдигна рамене.

- Ще те заведем при господаря, живеещ точно до месаря! - размаха философски дървения си пръст Скрабъл.

- Той не би трябвало да знае как да ти помогне, защото не е много умен - уточни Дипъл.

*   *   *

Не се ли чувствате дискомфортно от това, че се забавлявате, четейки някакъв глупав блог? Не Ви ли се ще да имаше нещо вълнуващо, което да правите?

Тогава новия ни продукт е точно за Вас! Представяме Ви: Социален живот!

Статистически доказано е, че хората, които имат социален живот, имат относително по-голям шанс да правят секс. Вземете ли социален живот, пред Вас се отваря възможността да се възползвате от промоционалните програми: Приятелство! И социален алкохолизъм!

Социалният живот не е канцерогенен, не води до затлъстяване, нито натоварва сърцето!

Вземето го днес! От най-близката кръчма.

*   *   *

Градът бе съвсем обикновен град, в който всички жители бяха дървени и живееха под постоянния страх, че носът им ще порасне толкова много, че просто няма да могат да се вдигнат.

- Отиваме в онзи замък, дето е от камък! - каза Скрабъл.

На входа бяха застанали два огромни дървени варианта на онези огромни човешки варианти, които са тренирали твърде усилено, за да не пребият поне трима души днес. Единият имаше катерича дупка на гърдите си, а другият гордо сочеше питагоровата теорема, татуирана на челото му. Навярно го караше да се чувства умен. Те допуснаха героите ни да продължат учудващо безпроблемно нататък.

- Това е тъпо - констатира Джолев

- Какво тъпо има в бобър, облечен във френска униформа от 19ти век? - каза бобърът, облечен във френска униформа от 19ти век, застанал пред Джолев.

- Има огромна вероятност да сънувам и ако това е така, съм обиден на въображението си. Откъде знаеш какво е Франция?

- От историческтие книги за Земята.

- Добре. Отказвам се да питам.

- Няма други, родени в Шангор, освен мен. Всички идват от Земята. Има някаква необяснима връзка между световете ни.

- А защо всички са дървени? - попита Джолев с тон 4 от 10 по скалата на заинтригуваност.

- Хора идват на 100-200 години. А човешкото тяло е твърде крехко. Предвид факта, че имам нисък толеранс към човешката тъпота, а всеки 49 от 50 са идиоти, не можех да си позволя да губя хора. Затова с моя душ-трансплантатор преместих човешките души в дървените фигури, направени от мен.

-Трансплантатор на душове - изхили се Джолев.

- Кво? - попита бобъра.

- Нищо, нищо. Как да се върна на Земята?

- Защо да ти казвам? Това би значело да се лиша от още две работни ръце.

- Оу. Забравих, че репутацията ми я няма тук. Но добре, ще ти разкажа. Въпреки, че съм невероятно привлекателен, талантлив и интелигентен, съм ужасно некадърен. Тренирал съм некадърност цял живот. Затова никой никога не иска нищо от мен. Прекрасна еволюционна ниша. Ако ми кажеш да поправя врата например, ще срутя по-голямата част от замъка. Ако трябва да изхвърля боклука, някак без да искам ще успея да унищожа източната част от гората. Веднъж ме помолиха да заключа една кола и аз взривих всички коли на паркинга, на която беше регистрирана. Искам да подчертая, че в момента колата се намираше в град съседен от града с паркинга, в който е регистрирана. И всичко това без да искам. Не се ебавай с некадърността ми.

Бобърът се замисли.

- Прав си.

- Прекрасно. Как да се върна на Земята сега?

- Ще те направя истинноговорещ диван. Така никой няма да иска нищо от теб. И всеки път, когато кажеш лъжа, пироните ти ще се удължават.

- Гадно ли е да ти се удължават пироните? - попита Джолев.

- Пробвал ли си да сипваш натриева основа в ухото си?

- Да.

- Сериозно?

- Не.

- Е, чувстото е много подобно, според Робърт. – бобърът посочи някакъв гардероб. - Първо беше епруветка, затова има опит.

- Не можем ли просто да сме приятели?

*   *   *

Водка Флирт! Накарахме производството на военни отрови да изглежда като детска игра!

*   *   *

- Наистина не се чувствам много комфортно - каза Джолев, докато бобърът седеше върху него и щракаше дистанционното Лили.

- Ще свикнеш. Впрочем как се казваш? Аз съм Наполеон.

- Жоро. АААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА!

- Какво стана? - попита бобъра.

- Да ти сипват натриева основа в ухото е гадно!

Мислите са изключително странно нещо. Понякога сполетяват хора, които най-малко очакваш. В някои странни случаи сполетяват дори мебели, които най-малко очакваш. И Джолев се замисли.

- Ако не ме пуснеш, ще унищожа вселената - каза диванът.

- Ха! - отвърна Наполеон.

- Защо не ме боли като го казвам?

- Откъде да знам. Сигурно търпиш - измъмри бобърът, но остана застинал за миг.

- Ако не ме върнеш в тялото ми и не ми кажеш как да стигна до Земята, ще кажа, че пироните ми ще пораснат (ако Джолев каже, че пироните му ще пораснат и те не пораснат, то той лъже. Ако обаче лъже, те ще пораснат и тогава излиза, че не е лъгал. Рационалност : Аз = 0 : 1 )

- По дяволите - изцвири бобърът.

- Какво?

-Ти вече го каза.

И целият свят на Шангор избухна в облаци логика.