История от фелдмаршал Джони,
част шеста
6. Алкохолна
Крисо не успя да натисне дръжката, когато вратата го изблъска навътре и в стаята влетяха Джолев и Стефан, последния държащ нещо в ръцете си с родителска внимателност. Да избуташ Крисо само по себе си е впечатляващо постижение, но двамата освен това успяха и да подобрят световния рекорд по спринт от антре до кухня, като Стефан не забрави да се провикне на Крисо:
- Залоствай вратата! Бяха в такси точно зад нас!
В момента в който Крисо завъртя ключа нещо тежко удари вратата отвън. Агент Г, който освен че имаше коефициента на интелигентност на скала и приличаше поразително на такава, се беше стоварил от другата страна. Последваха нецензурни изрази.
Последвалата процедура може да се опише най-добре като работата на добре смазан часовник, освен че вместо зъбни колела имате Иван и Крисо натрупващи мебелатура зад външната врата, а вместо смазка – мученето на вързания Драго. След като антрето вече приличаше повече на барикада от 1789 година двамата се изнесоха в кухнята.
Там течеше изключително напрегната подготовка. Режеха се лимони, нареждаха се солници, вадеха се бири; Стефан наливаше шотове, а Киро слагаше лед в чашите за ракия.
- Господа, искам да кажа няколко думи. Беше ми приятно да бъда в това измерение с вас. Не, беше чест. Затова ако днес не се върнем в нашата любима родна вселена искам да знаете, че никога няма да ви забравя. – каза Крисо въудошевено и отвори бутилката с ракия. – Наздраве!
- Отвориха бутилката, сър! – агентът погледна своя началник.
- Чудесно. – агент Смит се усмихна.
Главната щаб-квартира на КРАВА за България се оживи до крайност. Хора започнаха да разнасят ненужни документи насам натам, секретарки започнаха да пишат ускорено на клавиатурите си и агенти обикаляха насам натам, правейки се че вършат нещо. Това беше първата сериозна операция на агенцията и всички много се вълнуваха. Освен това комитетът по организиране на първата сериозна операция беше възложил на всеки такава задача, че атмосферата да изглежда възможно най-напрегната и интересна.
- Започнете операцията. Искам хеликоптери, спецназ, полиция, армия и всички държавни ресурси, които имаме на разположение. ВЕДНАГА! – агент Смит бе чакал този момент с години.
- Ъхм, сър?
- Какво?
- Спецназ са руските специални части, сър. Ние нямаме такива.
- Да пратят нашите тогава, идиоте!
Втората чаша ракия и обсъждането на свойствата на интегралите бяха прекъснати от звук на сирена в далечината. Нашите герои отдавна бяха свикнали с глухите удари, които агент Г. издаваше, блъскайки се във външната врата и бяха започнали обичайния си разговор на маса. Но полицейска намеса изглеждаше по-опасна.
- Как, по дяволите, са разбрали че пием? – попита Джолев.
- Мамка му. – Крисо гледаше бутилката с ракия, - сложили са датчик на бутилката. Знаели са точно кога сме я отворили...
- Момчета!
Всички погледнаха Иван въпросително.
- Мисля, че е време да въведем Извънредно Положение!
Тук е редно да се върнем назад във времето. Когато същата сутрин нашите герои обсъждаха плановете си, те взеха предвид възможността, че революционерите ще ги последват и бяха предвидили възможната намеса на полицията. Дори бяха сконструирали „паник стая” в спалнята на Киро, където да се скрият, ако се наложи да бягат от първия етаж на мезонета. Но Иван не бе доволен от това решение и настояваше при нужда да се въведе Извънредно Положение, което той се нае да планира и организира, защото останалите ги мързеше.
- Ох, добре.
- ВРЕМЕ Е ЗА ТЕКИЛА! – Иван кресна със всичка сила, - ВСИЧКИ ДО МИВКАТА ПРИ ШОТОВЕТЕ!
Петимата притичаха и изпиха по един от шотовете, удобно разположени на плота.
- ПРОДЪЛЖАВАМЕ С РАКИЯТА!
След кратък спринт 5 чаши ракия бяха опразнени. Кратка пауза за доливане и още 250 грама ракия намери своя край.
- ПАК ЗА ТЕКИЛА! – изкрещя Иван се затича към мивката. Мързелът е доста скъпо удоволствие понякога.
- Иване?
- КАКВО?!?!
- Защо трябва да тичаме до мивката? Не може ли да пием текилата на масата?
- НЯМА ДА ПРОТИВОРЕЧИШ НА ВИСШЕСТОЯЩ ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ! АКО ИМАШ ПРОБЛЕМ, ИЗЧАКВАШ ДА СВЪРШИ ЗАПЛАХАТА И ПИШЕШ РАПОРТ, КОЙТО ПРАЩАШ НА НАЧАЛНИКА МИ!
Останал безмълвен след този изблик на армейска етика, Джолев притича до мивката и изпи следващия шот текила.
Следващите двайсет минути представляваха редуващи се „наздраве”-та и спринтове до мивката, като последните отнемаха все повече и повече време, защото движенията на пиещите все повече заприличваха на движенията на атоми в газ.
Отвън блока на Драго се бяха позиционирали 1-во и 2-ро РПУ, както и голяма част от армията на България. Агент Смит доволно оглеждаше барикадите.
- Никой няма да се измъкне от това място. – доволно потри ръце той.
Командира на спецотряда стоеше до него.
- Само кажете кога, сър!
- Не още. Снайперистите на покрива ли са?
- Покриват целия периметър, сър!
- Прекрасно. – агент Смит беше много усмихнат. – Командире, може ли да ви питам нещо?
- Да, сър!
- Защо ми казвате сър? Все пак сме Българи, а това е от английски език.
- Не знам, сър. Така съм виждал по филмите, сър!
Уискито бе посрещнато от тежката съдба на ракията. Някъде около средата на първата бира свърши и текилата. Стефан се чувстваше все по-разтревожен.
- Вече пихме бира, а още сме в това измерение! Ами ако не...
Но съдбата, в лицето на един куршум, не му даде да довърши изречението си. Бутилката в ръката му се пръсна на малки парчета.
- СНАЙПЕРИСТИИ! – провикна се някой и като по команда кухнята се опразни. След секунда обаче Крисо се върна за да вземе останалата бира.
- Свалихме една бутилка, сър! – докладва някой на агент Смит, - Но не беше ракия... Предполагаме, че имат и друг алкохол, сър!
- Знаем, че със сигурност имат бутилка уиски от обира миналата седмица. – агент Смит не беше толкова доволен вече. Ситуацията загрубяваше. – Ако нещата продължат така, може да се наложи да прибегнем до... по-тежки мерки.
- Да, сър.
- Наредете на спецназ да атакува.
- Сър, нашите не се казват сп...
- ВЕДНАГА!
Паник стаята беше претъпкана, отчасти защото в нея бяха влезли петима души и каса бира, но най-вече защото представата за бронирани прозорци и врати за нашите герои представляваше струпани мебели.
- Нещо не става. – Крисо бе възприел песимизма на Стефан, особено след като беше изпил последната си бира.
- ПМфбафжб. – каза Джолев, който никога не бе могъл да зе изразява след пристигането на архиврага му – третия промил.
- Бързо, спомнете си какво правихме последно преди да се пренесем в това измерение... – Иван изглеждаше озарен от внезапна идея.
- Пихме ракия.
- Да, знам, но не е възможно да е само от алкохола. Иначе цяла Русия отдавна нямаше да съществува...
- Пеехме патриотични песни и... О ГОСПОДИ! – очите на Стефан се разшириха. – КЪМ СПАЛНЯТА НА ДРАГО!
- Какво???
- ХОРО! ТАНЦУВАХМЕ ХОРО!
- Готови ли сте, момчета? – пилота на въртолета погледна за секунда назад, за да се увери, че всичко е наред.
- Да.
- Заповедта е дадена, давайте!
Четири въртолета бяха увиснали над балкона на мезонета на Драго. Десетина въжета се спуснаха от тях, последвани от спецчастите на КРАВА.
- Бог да им е на помощ... – каза втория пилот.
- По дяволите, агент Г., толкова ли не можеш да разбиеш една врата? – попита нервно агент В.
- Еми, тя не е много здрава тая врата... – агент Г. посочи треските, които до скоро бяха петсантиметрова дъбова врата. – Сега се боря с шкафа зад нея.
Тримата революционери не бяха чули воя на сирените отвън, защото бяха леко глухи, пък и звука на агент Г. срещащ дървен материал беше доста силен. Затова за тях беше невероятна изненада, когато зад тях се озоваха петима полицаи с каски и автомати.
- А! – изплаши се агент С.
- Сър, тук има трима, които се опитват да разбият вратата. Какво да ги правим? – полицаят не бе надарен с особено силен разсъдък, затова като всеки уважаващ себе си представител на реда пита някой по-умен.
„Арестувайте ги! Сигурно са съучастници!” – отвърна тихо радиостанцията и революционерите се оказаха на земята.
- Защо не става?! – Стефан вече бе направил три подскока и се задъхваше. Спорта не беше най-силната му страна. – Още малко и ще започна да изтрезнявам!
- Сигурно е Джолев. – Крисо повдигна ръката, в която държеше безжизнено влачещия се Джолев, - прекалено мъртъв е за да танцува.
- Не, и миналия път беше така, - каза Иван. – Явно дунавското хоро не е бил катализаторът, който ни е пренесъл в друго измерение...
- Какво хоро? – Стефан спря шокиран.
- Дунавско.
- НАЛИ КАЗА РОДОПСКО В СТАЯТА НА КИРО???
В този момент прозорците експлодираха и дъжд от стъкло засипа стаята на Драго. Петима бронирани полицая бяха насочили автоматите си срещу хорото.
- ПУСНЕТЕ БУТИЛКИТЕ ВЕДНАГА! ИМАМЕ ПРАВОТО ДА СТРЕЛЯМЕ! – изкрещя един от тях. – ИМАТЕ 3 СЕКУНДИ! 1...2...
- ЗАПОЧВАЙТЕ С ДУНАВСКО ХОРО, - изкрещя Стефан и трескаво размърда краката си.
- 3... ОГЪН!
Автоматите превърнаха леглото в купчина трески и парцали. Няколко секунди след началото на стрелбата перушината се слегна и агентите на КРАВА успяха да видят какво се бе случило.
На леглото нямаше и следа от петимата алкохолни престъпници.
Няма коментари:
Публикуване на коментар