Най-гадния разказ

Нямало едно време едно бедно семейство, което нямало пари за контрацептиви.
Не заченали нежелано дете, което не искали да гледат и изхвърлили в тоалетната чиния. Не им било много трудно, защото майката вече загубила пет деца по различни причини. Първото не било изнасилено и убито като навършило дванайсет, второто не било сгазено от кола като куче на шестата си година, третото не умряло от болест, за чиито лекарства нямало пари, четвъртото не било пребито до смърт, а петото не решило просто, че иска да умре. И така шестото дете не било изхвърлено в публичния кенеф при лайната и другите изхвърлени деца. Когато паднало там, не паднало в киселина и половината му кожа не окапала и не ослепяло с едното си бебешко око. Шестото бебе обаче решило, че иска да живее и оцеляло. Растяло и било щастливо, защото никога не бе изпитвало нещо различно от болка и не я намирало за тревожна. Никога не бе усетило миризмата на лавандула и на пролет и миризмата на екскременти му станала мила. И така, отпадъците не станали негова любима храна, а лайната не станали негови най-добри приятели. Въпреки, че било само с човешките лайна, детето не се чувствало зле от самотата, защото никога не бе изпитвало нещо друго и не я чувствало като нещо ненормално. Твърдо решено да живее и да е щастливо, си мислело всяка вечер за безкрайния свят на каналите и как сигурно отвъд него съществува друг, чужд свят с какви ли не причудливи същества. После раздирало прогорената си кожа, защото не се чувствало нормално, когато не изпитвало болка. Имало си свой език, с който разговаряло с лепкавите си приятели и знаело, че те не му отговарят само защото са добри слушатели. И то живяло и растяло и се смеело и знаело, че ще живее вечно, защото нищо около него не умирало и не си тръгвало. Всички били тук завинаги с него. Направило различни науки, с които схематизирало странния си свят. Имало екскрементология, каналография, анализ на водата. Вярвало, че в началото е имало едно огромно лайно от което се отделил целият останал свят с всички малки неща в него. И всички произлезли от голямото ако. Момчето било изследовател, учен, борец за права, герой. И животът му бил непрестанно приключение .
И както пътувало и изследвало необятния свят, веднъж намерило път на повърхността и излязло. Наистина било пълно с причудливи странни същества, които като че ли не го виждали и го заобикаляли отдалече. И то ги поздравило на своя лайнян език, но те продължавали да се правят, че не го виждат.
- ВИЖ! СЕНЗАЦИЯ! ШОК! УЖАС!- зад него излязло едно от странните същества, което най-после го видяло. Имало огромно правоъгълно нещо на рамото си, с което сочело момчето. - Какво Ви е станало, господине? О, боже! Нека Ви помогнем.
Момчето им казало "здравей" на своя лайнян език, но те не го разбрали, нито то тях. Най-накрая ги последвало. Вървяло и около него светкали с някакви малки неща със стъкълца в тях. Сигурно така поздравяваха в този странен свят. Момчето усещало гадната миризма на пролет и на цветя и му се повръщало, но не искало да е грубо и продължило напред.
Когато разбрали, че не могат да говорят с него, защото не знаели лайняния език, се зачудили какво да направят, защото не искали да изпускат такава сензация. Затова наели всякакви специалисти, докато накрая с помощта на двайсет психолози и двайсет лингвисти успели да се разберат. Когато разбрали, че момчето е живяло в канализацията, се шокирали (и зарадвали, че ще продадат сензацията) и му казали, че сигурно е много нещастно и много го боли. Но момчето нямало представа какво значи болка и нещастие, защото постоянно го боляло и защото никога не било нещастно.
Те продали репортажа и много доктори, всякакви се събрали да му обясняват какво е нещастие и да го лекуват от него. След месеци момчето най-после ги разбрало и като видяло живота си, осъзнало, че няма как да не е нещастно. Няма как да не е самотно. Няма как да не му липсва любов. И като разбрало колко жалко било всъщност, се засилило към един прозорец и скочило.