Freefall

Ако сте чели сериите разкази наречен Джони и Джак, най-вероятно знаете кой е Джолев. Но за тези, които все пак са забравили да го направят, ще ви напомня. Джолев е персонаж, който освен с мръсната си коса и жабешки очи, най-лесно (и обстойно) може да бъде описан чрез своята некадърност. Той е до такава степен неспособен да извършва каквото и да е, че в един силно депресиран период на своя живот успя да счупи следните предмети:
- револвер
- автомат
- въже
- чаша с отрова
- нож (докато се опитваше да си уцели вените)
- времепространството
За тези от вас, които все още не знаят основите на модерната физика, времепространството е сбор от две неща (тук по-умните сигурно са се досетили, но като имаме предвид аудиторията на този блог, май ще трябва да поясня), а именно – Времето и Пространството. Според теорията на айнщайн и т.н. и т.н. абе главно ако се хвърлите от дванайстия етаж и сте обикновен човек, ще се размажете на паважа. Ако сте Джолев, ще счупите времеопространството и ще се окажете в друго измерение. Ако сте Стефан, най-вероятно случайно ще преминавате под балкона на Джолев и ще се окажете в същото измерение,  като него.

                Именно от дупка във времепространството ще започне и тази история.

                Както знаете измеренията са три. Наляво, надясно и нагоре. И надолу, но това е за втори курс по физика. Джолев и Стефан се бяха оказали малко по-надясно от нагоре. Което си беше баш вляво отстрани на надолу, но това е съвсем друга работа. И бяха изключително учудени да се срещнат.

                - О, Стефане, Изключително Учуден Съм Да Те Срещна. – каза Джолев, който току що бе научил, че съществуват главни букви и се стараше да ги казва на всяка дума.

                - Защо казваш първата буква на всяка дума като главна? – попита Стефан, който бе споходен от здравословен пристъп на любопитство.

                - Я Виж, Тигър! – каза Джолев и посочи тигъра, който беше розов и имаше крила. Също така беше и епилептик, но Джолев нямаше как да знае това.

                Стефан бе споходен от здравословен пристъп на тичане. Тигърът бе споходен от гладен пристъп на гонене. Би тръгнал след Джолев, но тигрите в това измерение не ядяха некадърни хора, защото те изключително некадърно изпълняваха ролята си на храна и често причиняваха газове. Джолев вече беше на път да се превърне в Газ, но това ще дойде малко по-късно.

                Стефан бе тъй зает да тича, че забрави да гледа накъде тича, което стовари на пътя му едно нищо неподозиращо дърво. Дървото, от друга страна, беше тръгнало да поиграе малко боулинг с приятели, но тъй като беше дърво това му отнемаше много време. То бе изключително възмутено от цялата работа и затова замери Стефан с круша.

                Стефан усети крушата върху главата си и изхвърли няколко блещукащи звездички във въздуха. Тигърът епилептик припадна.

                - Подяволите, Джолев, ПАК СМЕ В ДРУГО ИЗМЕРЕНИЕ! – Стефан бе природно умен, но се бе старал цял живот да притъпи този свой недостатък чрез различни клетъчни отрови. Но в същото време бе много добър в отгадването на различни измерения, защото клетъчните отрови създаваха добри впечатления как биха изглеждали те.

                - А. Оф, деба. – каза Джолев и изключително силно се постара да остане заедно със Стефан в това измерение.

* * * *

                Пуф, каза Джолев и погледна наоколо.

                Пуф, каза Стефан и бавно увеличи обема си за сметка на налягането.

                Пуф пуф пуф, сподели със своя приятел Джолев и увеличи температурата си, за да стане един изключително топъл газ.

                Уффф, Пуфпуф пуф, каза Стефан, който току що бе разбрал, че няма как да говори, защото е топка газ.

                Пуф. Джолев отново много силно се постара да остане в това измерение.

* * * *

                - Доста хитро. Сега можем да отидем където и да не си поискаш! – каза Стефан, въудошевен от идеята да пътува из измеренията, защото току що му бяха свършили изпитите и се чудеше какво щеше да прави цяло лято.

                - Абсолютно! Сега много силно ще се постарая да не отивам в измерение, в което аз съм цар, а ти си прасе!

                - Грух. – възрази Стефан, но нещо му подсказа, че е вече късно.

                - ДОНЕСЕТЕ МИ СВИНСКО! – изрева злия цар Джолев и посочи Стефан.

                - ГРУХ ГРУХ ЦВИИИИК! – Стефан бе изключително разгневен на Джолев за дето искаше да го изяде. Стефан беше старомоден и смяташе, че приятелите не се ядат един друг.

                - ИСКАМ БЕКОН! – каза Джолев, с което си навлече гнева на всичките си четири поданика, които бяха вегетарианци. Самият Джолев бе надрусан с нещо, което го караше да си мисли, че Стефан е свиня. Стефан бе надрусан със същото нещо, защото мислеше, че е свиня.

                Истинската свиня до тях хич не се занимаваше да мисли, защото беше свиня.

                - ТОЙ ИСКА БЕКОН! – каза луда вегетарианка номер едно и посегна на Джолев с вилица, но после се сети, че след това ще трябва да яде с нея, и се отказа.

                Джолев не обичаше, когато хората се опитват да го забодат на разни неща, били тези неща и вегетариански вилици, затова набързо се разкара от това измерение.

****
                - ... но всъщност ще е краставица!

                - хахахахах но всъщност ще е ананас!

                - КОЙТО Е САДАМ ХЮСЕЙН

                - КОЙТО Е ЛЮТА ЧУШКА

****

                - Мамка ти, Джолев, защо взе кашон с бяло вино? Знаеш, че от бялото вино пътуваме в измеренията.

                - Съжалявам.