История от Фелдмаршал Джони
част втора
2. Спомени
Докато Стефан обмисляше как точно да покаже на останалите, че мисли задълбочено над особеностите на пазарната икономика, те най-нагло не обръщаха внимание на интелекта му. Вместо това се занимаваха с идиотската идея да си спомнят какво са пили предишната вечер.
- Ако бях вчерашния Крисо, щях да пия една бира. Бирата стимулира мисловния процес. - каза Крисо.
- Вчерашният Стефан би стимулирал мисловния си процес редом с него. – поддържа го Стефан.
- А аз ако бях махмурлук щях, да спра да се измъчвам. – сподели мъдро Джолев.
- Чакай, чакай! Щом и вчерашният ти и вчерашният аз биха пили бира, това не значи ли...
- Че мириша на вълк?
- Какво?
- Изведнъж се почувствах, все едно съм паднал в купчина вълчи говна.
- Аз си мислех, че цял живот си така. Така де, щом вчера Крисо и аз бихме си взели бира, това не значи ли, че сме пили бира? – каза Стефан и се приготви за похвала.
- Мммда. – Иван извади стотина капачки от бира от джоба си, - Май започнахме с бира.
- Добре, някой друг спомня ли си нещо?
//Из споментие на Иван от предишната вечер:
”Имам запалка. Имам хартия. Обещах да не горя неща. Имам лъжица. Лъжицата не гори. Лъжицата се награвя. Имам захар.”
- Ей, Джолев, искаш ли уиски с топена захар?
- Чудесна идея, Иване!//
- Пихме и уиски.
- Аз си спомням, че Иван ме питаше коя от женските вчера се беше облякла като каубойка на хелоуийн. – отговори Джолев.
//Из спомените на Иван от хелоуийн:
Стройна млада каубойка на кон тича из безкрайните зелени пампаси на апартамента на Драго. Огромен лъв се опитва да скочи и да я събори, но тя се увърта в последния момент и му откъсва главата с камшика. После слиза от коня, връзва го за един храст, и се съблича просто ей така, да я видят всички. После раздава безплатна бира. После прави безплатни коктейли.//
- Оф, а ти как може като я видиш да се разкрещиш „ИВАНЕ, ИВАНЕ, намерих секси каубойката”. Докато я сочиш с пръст. На половин метър от нея.
- Ами, бях я намерил!
- Джолев понякога имам чувството, че ти липсва хромозома.
- ММММММ. – съгласи се холът.
Киро стана и погледна под мивката.
- Момчета, тука има бутилка от от текила.
- Аз не си спомням текила. – каза Джолев.
//Из спомените на Джолев:
//
- Мдаа, пихме текила. - подтвърди Крисо.
- МММММММ! – възрази холът.
- Мразя бобри. - каза Джолев.
- Какво?
- Просто не ги обичам. Гадни животни са. Правят бендове и трансплантират душите на хората.
- Ооок... Какво имаме до тук? – върна ги на темата Крисо.
- Текила, Уиски, Бира. Някой да си спомня в какъв ред ги пихме?
//Из спомените на Стефан:
- Да пием за Родината!
- И да проверим колко човека, танцуващи дунавско хоро, ще издържи леглото на Драго!
- Стига глупости, - каза Крисо, - не повече от трима.
Иван и Стефан се спогледаха.//
- Пихме ракия накрая. От ракията ме избива на патриотизъм. – каза Стефан.
- И на танци. – добави Иван. – А уиски пихме преди това.
- МММММ!
- Остана текилата.
- Текила пихме за мезе.
- Добре, дай да видя списъка. – Стефан взе списъка. Листа изглеждаше горе долу така:
"Списък: 1.Схбанд
2. Ракиабнйд
3.Тасиофа
4.Уиски"
- Ти си идиот.
Крисо погледна листчето.
- Добре, как успяваш да си толкова некадърен? Дай ми листа, аз ще пиша.
Джолев изчака няколко секунди докато вниманието на другите се премести към Крисо и се усмихна доволно. Суперсилата му не го беше предала.
- Значи трябва да почнем с Ракия, после да пием уиски, да редуваме текилата между питиетата и да завършим с бира. Чудесно, имаме план. Само остава...
- ММММ! ММММММММ! МММММАААААААААПОМОЩПОМОЩПОМОООООООЩ!
- Оф, Драго пак се отвърза.
KURTIIIIIIIIIII :D
ОтговорИзтриване