Блитц интервю: Писател.

Кратка проза номер 24:

Интервютто взе Джак

Преди интервюто в чая на писателя бе сипан серум на истината.

Как започнахте да пишете?
Бях от грозните деца, не бях особено силен, никой не ме харесваше. Страхът ми от истината, че не ставам за нищо, ме доведе до факта, че след като съм грозен, хилав и некадърен, трябва да съм умен.

Но не ме биваше и в никоя друга наука, затова трябваше да намеря нещо, което малко хора правят и в което няма как да се разбере дали си добър или не. И започнах да пиша.

Искате да кажете, че пишете, защото не ви бива в нищо друго.
Абсолютно. Обикновено обвинявам чалгата и това, че хората не четат, за да обясня факта защо единствените, които дават мнения за разказите ми, са родителите ми и разни познати, които разбират от литература колкото гардероб. Интересен факт е, че научих какво е ритъм преди една година, но съм убеден, че съм талантлив поет от пет.

И сега знаете какво е ритъм?
Още не го схващам напълно, но най-общо, май да.

Значи нямате други съмишленици освен родителите си и шепа познати?
Като изключим клуба на писателите и родителите ми, няма други.

Клуб на писателите?
Хора като мен. Които никога не са работили нещо, разбирали от нещо и повечето от които мечтаят тайно най-сетне да покажат пениса си на момиче и също като мен са писатели. Правим си сбирки всяка събота, в които обвиняваме чалгата и се радваме, че не сме като останалите конформисти. След това се оплакваме, че никой не чете и е много трудно да си писател (представете си как Достоевски седи и се оплаква, че хората не четат). Истината е, че повечето от нас не могат да проведат нормален разговор с почти никого и общо взето на никой изобщо не му е интересно да си говори с нас. Друга истина е също, че нямаме опит с абсолютно нищо. Писатели сме, защото не можем нищо друго и нещо трябва да ни кара да ставаме сутрин.


И смятате ли, че ще успеете?
Да. Защото литература се отглежда изкуствено. Ако достатъчно продължително се опитваш, ще успееш, колкото и да си некадърен. Защото ще е тъжно да нямаме култура. Но истината е, че очакваме от хората да не слушат чалга, когато тези от нас, които правят друго, го правят от чист снобизъм. Използваме заучени фрази и си говорим за идеали, които не схващаме. Но това не е страшно. Защото общо взето никой не ги схваща. И ако никой не разбира разказите ти, то това май ги прави дълбоки. Дори и ти самият да не ги разбираш.

Из "138 кратки прози за живота във въображението на една скарида."