Стотици шрапнели валяха като дъжд от всички страни. Бяха десетки, и в черните си брони и каски приличаха на чудовища от кошмарите на малко дете. Изглеждаха огромни и бавно, и сигурно пристъпваха напред. Смъртта изглеждаше все по-неизбежна. За щастие, това се случваше на съвършено друга планета, която няма нищо общо с Джолев. Той просто си се разхождаше из гората и си мислеше, че му се играе боулинг. Никога, когато Джолев беше на Земята, не му се играеше боулинг. Дори не се сещаше за боулинг, освен в случаите, в които някой не излизаше пред него и не му казваше "Боулинг!" в лицето. И сега, когато се намираше в друга вселена, му се играеше боулинг. Джолев предполагаше, че това е нещо като онзи инстинкт, винаги да искаш да правиш секс с жена, с която не можеш, но в някакъв странен не сексуален боулинг вариaнт. Героят ни беше голям фен на "Ultimate survival" и винаги се сещаше за него, когато преяждаше с нещо, различно от насекоми и препиваше с нещо, различно от влагата в камилските лайна, и се ядосваше, че не може сам се окаже някъде, където да се изправи пред приключението на оцеляването на предела. Но сега, когато беше в тотално неизвестна и враждебна гора, си мислеше за боулинг, какъвто има в моловете.
-Хей! Хей! Добро момче! Стой! Спокойно, добро момче!- Джолев бавно обърна главата си по посока на звука. - Не искаме да те нараним!
-Сигурен ли си, че е мъжки?- Попита говорещата кобила.
-Да, познавам ги от пръв поглед! Отрасъл съм във ферма.-
Бяха два дребни коня, изправени на две копита и облечени в бели престилки. Веднъж, когато Джолев отиде на боулинг с нежелание, направи три страйка един след друг. Представете си какво можеше да направи, ако му се играеше? Едното, което май беше кобила, галеше Джолев по гърба с копито, като му подаваше ябълка с уста.
-Защо е с дрехи?
-Сигурно е на някакъв снобар. Те правят такива странни неща, за да покажат, че имат пари. Трябва да го изведен от тук без да го нараним. Ако е на някой богаташ, ще проведе разследване и може да провали цялата операция.
Ако проследим мислите в главата на Джолев, ще видим следното: “Ако сменим местата на “б” и “р” в думата “бира” се получава “риба”. Хей! Защо шибаните кончета се държат с мен като с кон! Играе ми се боулинг. И ми се яде шкембе. Колко би било яко сега Джесика Алба да се разходи тук гола. И да ми носи шкембе.”
-Окей, пичове. Това е третата ми вселена за днес. Не ме разбирайте погрешно, не искам да звуча като мрънкало, но ме гони махмурлук. Разбрах, че не съм бил жив, и че вида ми ще се махне, защото някакви пластмасови кутии вършат повече работа от него. Каза ми го локва. Прекарах няколко часа под формата на диван. Не искам да съм груб, не че не ми харесват обичаите ви и така нататък, но трябва и вие да се поставите на мое място. Знам, че можеше да е по-зле. Можеше например, да трябва да съм учител по математика на деца до четвърти клас през целия ми живот. Или просто да бях умрял. Или вместо български, всички да говорехте немски, но наистина като цяло общо взето имах много скапан ден.
-Спърк.
-Да, Силвия?
-Мисля, че се обърках.
-Не се притеснявай, Силвия, халюцинираме поради някаква причина. Просто отстъпи назад.
-Кво? А, не пичове. И мацки.- Довърши Джолев като погледна към кобилата.- Не хаюцинирате изобщо. Аз съм си тук.- Интересна подробност относно Джолев, която споменах по-рано, е че е емоционално флегматичен. Което значи, че схваща нещата една идея по-бавно. И точно в момента, в който Джолев се сети, че трябва да го е страх, изведнъж усети как всичко около него се закрива от огромна сянка.
-ДОБЪР ДЕН, ПРЕКРАСНИ ГРАЖДАНИ НА АНЕРА ОНИК! АГЕНЦИЯ ВУП ВИ ПРИВЕТСТВА ДА СЕ УСПОКОИТЕ И ДА СЕ НАСЛАДИТЕ НА ПЪТЕШЕСТВИЕТО!- Прогърмя еуфоричен и вежлив глас.
-Какво е ВУП?- Попита Джолев.
-Вежливи унищожители на планети.- Каза кобилата.
-Наистина имат добри обноски. - Потвърди Джолев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар