Джим, Част 1

История от Падишах Джим

Сещате ли се за онзи момент, когато се събудите в гардероба на вашия апартамент и той е единственото здраво нещо? Да, това беше един от тези дни.

▲▼▲▼▲▼▲▼▲▼▲▼▲▼▲▼▲▼▲▼▲▼▲▼▲▼▲▼▲▼▲▼▲▼▲▼▲▼▲▼▲▼

Бях принуден да напусна владенията на Морфей, за да счупя телефона си, от който кънтеше аларамата ми. Надигнах телеса изпод съборените ми закачалки. Първата ми интерпретация за това къде съм се озовал беше някоя сграда в Полша през 1940.
Пред мен се намираше осакатеното ми до непознаваемост легло, а върху него нощното ми шкафче, изключително прецизно разцепено на две. Бюрото ми беше обърнато на една страна, мониторът закрепен на ръба на радиатора, а уредбата качена върху гардероба, с лице към стената, все още свирейки "Месечина". Нямаше как да пропусна шарените, вече лепкави локви и множеството петна по стените. Вратата на терасата беше отворена и два гълъба пируваха над разкъсано пликче "Зайо Байо".
Преминах в другата стая, само за да се натъкна на сменените места на гардероба и спалнята. Друго нещо, което ми направи впечатление беше зеещата дупка от асансьорната шахта и огромен надпис на стената, който гласеше:

"Кино, музика и театър - всичкото е вятър
Цялата култура се върти около к*тук беше замазано*ра"

Истината беше, че не считах за невъзможно подобно развитие на обстоятелствата, имайки предвид начина ми на живот, но никога не си бях представял, че ще намеря във ваната ми да лежи полу-удавен, самоделен манекен от възглавници, на чийто гърди пишеше "Котка се ебе с чалъм."
Слизайки надолу по стълбите, пред очите ми се разкриваше сцена, която дори Антони Пьотровски не би смогнал да нарисува. Върху кухненската маса, беше сложена малката маса, върху която беше сложен диванът, и оголеното пространство бе запълнено с изпочупени чаши и бутилки, следи от кръв и парче неразмразено свинско. От тавана на няколко места капеше червено вино, а върху прозорците бяха наредени легнали, различни по вид бутилки, с очевидната идея да леят съдържанието си в стаята, образувайки фонтан.
Не знаех какво да правя. Беше нетипично да не присъствам на подобно събитие, особено в моя дом. Или поне да присъствам толкова пасивно. Логичното решение беше да събера възможно най-много информация и с треперещи пръсти набрах телефона на брат ми.
Разбира се, беше изключен. Нямах повече време да се мотая, защото позволявах на образованието ми да ми пречи, и се насочих право между чаталите на братя Георгиеви.