История разказана от барон Джак
Митко бе от онези наследници на маймуната, на които много им личи кои са им родителите. Беше едър, инфантилен, избухлив. Беше започвал много неща през живота си, но общо взето бе преуспял само в това да започва много неща. Когато видя Джолев, това бе любов от пръв поглед. Всички сте виждали от онези приятелски групи, където единият от групата е много умен и талантлив и въпреки това общува с идиоти? Е, това не беше приятелската група на Митко и Джолев. Те и двамата бяха идиоти. Бяха саркастични, надменни, нагли, непоследователни, рядко къпани, винаги енергични, идиотски усмихнати и винаги можеха да се забъркат в най-абсурдните, нереалистични и малоумни проблеми. От които винаги се измъкваха със стил. Стил на безмозъчни, хилещи се, клинично обременени олигофрени, но все пак стил.
- Последвайте ме, ако не се лъжа, знам къде ни телепортирах - каза строго музата на сарказма.
- Как се озовах тук? И какви са вежливите типове от космическия кораб? - каза Митко,докато хрупаше чипса, останал по джобовете му.
- Вежливи унищожители на планети. Обикалят насам-натам и унищожават планети.
- Супер. Значи сме се озовали на планета, която ще бъде унищожена всеки момент заради теб. Отново.
- Хей! Човек, който ми дължи седем лева, няма право да ми говори така.
- Много си тъп. А тая ква е последно?
- Оу, намерихме я в някакъв древен артефакт, оставен от изчезнала цивилизация на миналата планета.
- Ясно.
- Не можеш ли просто пак да ги накараш да изчезнат? - попита объркано Джолев.
- Не мога да правя никакви магии, за да помагам на себе си. А желания изпълнявам веднъж на хиляда години.
- Можеш ли да готвиш поне? - попита Митко.
- Ти да не си син на вуйчо си?
- Къде ни водиш, впрочем? - попита Джолев
- Някъде наоколо трябва да има бункер с оръдия - отвърна музата.
- Той ще ни спаси ли?
- Не.
- А ще ги взривим ли?
- Не.
- Значи защо го правим?
- Защото иначе няма да има какво да ме разсейва от факта, че прекарвам последните си мигове с идиоти като вас.
***
"Бог е мъртъв"- Ницше
"Ницше е мъртъв"- Бог
-Влез в публична тоалетна. Винаги можеш да научиш нещо ново от там.
***
- Мили, добри, симпатични, очарователни жители на Земята. След като прочетем всички приятни неща, които ви пожелаваме, ще унищожим планетата ви.
- Виж, Джолев! Мога да навра ръка и 2 пръста само в едната си ноздра!
- Тва е нищо. Стефан може да си навре крака. Какво ще правим сега тук, между другото? - каза Джолев, обръщайки главата си от Митко, който се опитваше да се разтегне така, че да вкара крака си в ноздрата.
- Виж тези обли неща там. Това са експлозиви.
- Галантни, хубавоноси, великолепни...
- С или без обувка? - попита Митко.
- С обувка беше.
- Развити, цивилизовани, привлекателни, интересни...
- Ама неговите обувки са по-малки!- натърти Митко.
- Ти даже не можеш да се разтегнеш достатъчно, сексуален махмурлук такъв - най-сетне музата на сарказма обърна внимание. Миг след което Митко загуби равновесие, единият му крак ритна невинната стена, другият му крак си стоеше на мястото, а едната ръка по случайност натисна някакво голямо червено копче.
- Как действа машината?
- Ами, натиска се това голямо червено копче, което телепортира снаряд в кораба.
- Това, дето го натисна Митко?
- Ами да, само дето телепортира часовника си, защото е некадърен.
- И сега какво?
- Предлагам да си разказваме вицове. Не съм умирала друг път, нямам много опит.
- Знаеш ли готини?
***
- Хей, Добродушко! - каза Милчо, малкото розово мече, което седеше на мостика към своя събрат вляво от него. - Какво е това бляскащо нещо там?
- Не знам! Но е много интересно ! И тиктака! - каза Добродушко.
- Дай ми го! Аз го видях.
- Гледай си работата! Намери си твое!- натърти пилотът, но Милчо се обърна, защитавайки причудливата вещ.
- Според уредите е дошло от Земята.
Двете мечета се спогледаха с широко отворени усти.
- Ами те така или иначе ще са унищожени. Можем да слезем и да ги помолим да ни дадат бляскащите си неща, които така и така няма да ползват!
- Гениална идея!
- Представяш ли си! Цял живот обикаляме от планета на планета и просто я гърмим, а е можело да имаме толкова бляскащи неща! Да отидем да съобщим и в сектора за измисляне на мили думи! Всички заслужават бляскави неща...
Няма коментари:
Публикуване на коментар