Джим, Част 2

История, разказана от Падишах Джим

- Хахахаха..
- Не е забавно.
- Хахахахаха..
- Не е забавно!
- Драго, това само у вас може да се случи.
- Защо се храниш с моето нещастие?
- Защото тренирам кемпо и все с нечие нещастие трябва да се храня.

Беше прав. Не за нещастието, а за това, че само у нас можеше да се случи подобно нещо. Всички изминали събития и мероприятия, протекли под моя покрив, неимоверно сочеха право към един своебразен Рагнарок, в който тонове алкохол заливаха апартаментa, всички пияници изчезваха безследно и години по-късно, имуществото ми се измъква изпод мизерията, готово да бъде населено отново. Даже си мислех как апартаментът отдавна е чакал тази кулминация на вандализъм и себеотвращение, един последен удар, който да прекрати безкрайната му агония и да може да заспи дълбок, много дълбок сън.

- Гледай ги! Идиотите даже са писали някви работи.
- Дай да видя.

В ръцете ми се озоваха няколко полусмачкани листа. Почеркът, с който беше писано върху тях, можех да оприлича единствено на многовековна азбука, открита в подземията на някоя племенна гробница, разположена някъде из пустошта на Африка.
Съзерцавах няколко минути текста, но изключително безуспешно. Тогава разбрах, че правя всичко грешно. Представих си, че съм Божидар Димитров, който държи древен документ, доказващ доминантния статут на българската раса и аз съм единственият, който може да го разкодира. И думите се проясниха.

" 1. Бира
2. Ракия
3. Текила
4. Бира "

Това беше на първия лист.

- Какво значи според теб?
- Значи, че са тъпаци.. хахахаха.. Според има ли други значение?
- Че са пияници.
- Да, и това. Може да са решили да си пишат какво пият, да не би да забравят нещо.
- Звучи логично.. като за тях.

Вторият лист беше по-добре запълнен.

" Идея за разказ - Напиваме се до такава степен, че минаваме в друго измерение. И за да се измъкнем, трябва да изпием всичкия алкохол, който сме изпили от предната вечер в обратен ред. Само чеее.. тряя.. не.. в другото измерение алкохолът е забранен !!!!! "

"Ха-ха" помислх си аз.

- Ха-ха. - уведомих събеседника ми, за наличието на хумор.

След кратък преразказ едновременно седнахме като модели на Роден и замъдрихме над хипотеза за развитие над обстоятелствата. Разбира се, Роден би предпочел мен. След което седнахме нормално и започнахме да обсъждаме разсъжденията си:

- Според теб нали не е възможно..
- Не, не..
- Да, доста е абсурдно.
- ..
- ..
- Не ни пречи да..
- ..опитаме.

Извадих телефона от джоба си и започнах да набирам сякаш звъня да разговарям с професор Вучков, а събеседникът ми вече викаше "Аааалоо0о". След тридесет минути имахме резервирани тридесет и пет човека колектив, от които най-вероятно пет или шест щяха да успеят да преминат нужната граница.. ако съществуваше такава, разбира се.

- Братлеее, дори и нищо да не стане тука ще е ебати размазвацията!

Кимнах, макар да не беше в знак на съгласие, а просто инстиктивен поглед към звънящият ми телефон, на чийто екран бяха изписани ужасяващите букви "Тате". Вдигнах и веднага се почувствах сякаш съм в задната стаичка на Томас де Торкемада. Дори по-лошо, почувствах, че говоря с баща ми по телефона. След изтощителни, но въпреки това умели, подобрявани с години тренировка и себеотирцание, парирания от моя страна, баща ми се "увери", че всичко е наред. И с усмивка на лицето започнах да пускам шеги, превръщайки тона на разговора в неангажираща размяна на бъзици между баща и син, той с цялата си сериозност заяви, че с майка ми пристигат вдругиден вечерта за уикенда.