История от фелдмаршал Джони
част четвърта
4. Ракия
- Недей, не плачи, всичко ще бъде наред.
- Но.. но..
- Знам, знам, че е тежко, но ще трябва да почакаш.
- Да, но.. не може ли да пийнем малко сега и ще оставим повечето за после!
- Иване, разбирам те, но и двамата знаем, че не можеш да спиш ако има отворена бутилка в апартамента.
- Ох, да, прав си. Просто ми се пие. Пиене няма, което ме прави тъжен. Като съм тъжен ми се пие. – каза меланхолично Иван.
Сигурно сте чували максимата, че за въображението няма граници. Това не е вярно. За въображението на Стефан границата беше там, където свършваше полезрението му. Стефан беше късоглед. Затова и не можеше да утеши своя приятел и почти беше започнал да му съчувства, когато се сети, че това е гейско и спря.
Иван, от своя страна, беше всестранно развит индивид и намираше щастие и в най-малките неща в живота. В този случай малкото нещо от живота беше кибрит.
Зад тях се чу едно сподавено „Ах” и две обръщания на глава по-късно те бяха изправени пред удивителна гледка – Джолев седеше пред напълно завършена десет етажна пирамида от бутилки минерална вода. Иван се разхлипа:
- Това можеше да е бира...
- А аз можех да съм най-младия човек, изкачил Еверест, ако не бях толкова умен. – отвърна Стефан без капка ирония.
- Да, добре че си умен. – отвърна Иван, който обаче не се стесняваше да използва ирония.
- Естествено, че съм умен. Ако бях тъп щях да съм изкачил Еверест.А аз не съм го изкачвал. Ерго...
- Не си ерген.
- Не бе, казах ерго...
- Ми не си, имаш си гадже.
- Момчета! – гласът на Киро идваше за да внесе интересност в историята ни. За съжаление след секунда дойде и Киро. – Намерих ракия!
- Къде? – надеждата заигра в очите на Иван като пламък. Всъщност това бяха отраженията от истинския пламък, който играеше на масата на Драго.
- В интернет! Има аукцион довечера, продават една бутилка от онея, дето министър-председателя чупи всяка годиня в деня на забраната за алкохола.
- Брей. Колко струва?
- Началната цена е 10,000 лева.
Има хора, за които парите не са проблем. За нашите герои парите никога не бяха проблем. Това което беше проблем за тях, обаче, бе намирането на пари. - Аз имам една дъвка. – каза Джолев.
- За съжаления курса дъвка-лев последно време стабилно пада. – Стефан демонстрира развитата си обща култура.
В този момент на вратата се позвъни и валутния обмен на дъвките по света остана необсъден. Крисо отиде да отвори, което беше необичайно за него, защото Крисо не си падаше по неща от типа „извършване на действие”. На прага стоеше млада дама, съсредоточено дъвчеща дъвка.
- ААААААААААААААААА! – каза тя.
- ААААААА! – отвърна Крисо, когото господ беше надарил със способността да намира общи теми за разговор с хората.
- АА ТОВА НАИСТИНА Е ТОЙ ААААА! – продължи дискусията момичето.
Крисо погледна зад себе си, но освен вратата към хола не видя други предмети, които „наистина” да са „той”.
- КРИСОСЕКСАКРИСОСЕКСА! ААААААА! – момичето премина децибелите, достижими за човешкия слух, и започна да мърда устните си в ултразвуков пристъп на емоция.
- Ъъъ, да, така ми викат понякога... – това не беше любимият псевдоним на Крисо, но след един особено непродуктивен час по литература той беше станал основният му.
Вълнението дойде в повече на момичето и то хукна по стълбите. Явно беше звъннала на някого, защото до Крисо достигнаха следните думи:
„И отивам да видя дали Драго си е в тях и ПОЗНАЙКОЙ отваря вратата нямадапознаеш ДИДЖЕЙ КРИСО СЕКСА! ААААААА” – след което тя отново премина в ултразвуков диапазон.
Когато се върна при другите, Крисо ги завари да обсъждат потенциалната цена на кецовете на Стефан.
- Абе, нали знаете как ми викате Диджей Крисо Секса без особена причина? – попита той.
- Не е без причина. Ти си диджей. – отвърна Киро, за когото линията между реалност и измислица отдавна се беше разтворила в алкохол.
- Ем, да. Ма в тая реалност май наистина съм Диджей. – каза Крисо.
- Сър, някой е търсил „алкохол” в Гугъл, сър. – агентът изглеждаше така, както трябваше да изглежда всеки уважаващ себе си агент – като тухлена стена.
- От София? – попита агент Смит.
- Да, сър. Спряли са се на аукциона тази вечер, сър!
- Добре... Сигурно са същите. Сложете датчик на бутилката. Искам да знам къде точно се намира и кога точно ще бъде отворена.
- Сър! Отворена, сър?
- О, не се съмнявам, че ще я отворят. – агент Смит доволно потри ръце.
„В други новини, световноизвестната рейв сензация Диджей Крисо Секса спечели аукциона за специалната бутилка ракия, която държавата продаде за да намали дефицита в бюджета. Известният музикант добави към лошата си слава, купувайки единствения легално продаващ се алкохол в страната за невероятната сума от седем милиона лева. Това, разбира се, е нищожна сума за диджея, който се смята за втория най-богат човек в страната...”
- Момчета, бих ви казал наздраве. – каза Киро.
- Останаха само бирата и текилата – усмихна се Стефан. – Гладен съм.
И никой не се учуди, че Стефан е гладен. Все едно да се учудиш, че небето е синьо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар