Крънч се изправи сепната в леглото си.
- В къщата има суши – подсказа й вътрешният й глас.
На долния етаж в кухнята Надя го подреждаше в чинийки с уасаби. Крънч й отправи поглед на дълбока и искрена обич. В такива моменти Надя беше в очите й съвършена. Тя можеше да готви, не ядеше месо (и Крънч не трябваше да се бие с нея за него), знаеше как се пуска пералня, плетеше й търлъци и й оставяше боклуци пред вратата. От време на време я замеряше с тампони, наплюваше я с дъвка, но въпреки това нямаше нищо против да бъде наблюдавана докато се преоблича и не реагираше остро, когато Крънч я обарваше или искаше да се натиска с нея. Надя не беше драматична като повечето жени и ако не беше доволна от нещо, предпочиташе да те фрасне по главата.
Крънч я беше гледала известно време в пристъп на умиление (накрая си представяше как е отишла рано сутринта на океана и е ловила суши с въдица и джинджифил) и Надя се чудеше каква точно емоция е изписана на лицето й. Крънч е една същинска емоционална палитра, но имаше проблем с изразяването на емоции и в повечето време гледаше втренчено и безмълвно, което й придаваше вид на средностатистически пън с тежка форма на флегматизъм.
Тя се озъби отчетливо, за да подскаже усмивка.
- Леле, как ми се ядеше суши!
- То не е за теб бе.
Никой не отказваше храна на Крънч. Никога. Ако това се случеше, тя беше готова да се бие със зъби и нокти за правото си да яде. Тъй като беше трудно да нацелиш зъбите или ноктите на някого докато се биеш с него, Крънч се задоволяваше с това да се бие с цялото му тяло.
Освен всичко, тя имаше неизчерпаем апетит. Дори нощем, докато спеше, тялото й абсорбираше храната, която беше попаднала в собственото й гравитационно поле, което се беше появило в периода й на съзряване.
И най-вече, никой никога не наричаше Крънч „дебела“. Веднъж съквартирантът й го направи. Тя го изяде.
Надя видя, че сушито й наистина е застрашено от изяждане. Затова добави:
- Не бе, сложих му някъв мощен афродизиак, дето намерих. Смятам да го пробвам върху останалите.
- Ти си извратена – забърса слюнка Крънч. В чинийките сушитата се бяха размърдали и се търкаха едно в друго. Явно беше наистина мощен афродизиак.
- Сънувах Джолев.
- И ме наричаш извратена?
- Беше на някакво странно място. Говореше нещо за червено копче, Митко също беше с него. Ама беше мнооооого неясен сън. Направо все едно прекъсваше. Сливаше се с останалите ми сънища.
Крънч ясно си припомни как сънуваше, че Митко си навира ръка и два пръста в носа, когато се превърна в прахосмукачка и себезасмука собствените си крайници. След това Надя я върза на двора и й сипа прах в купичка за кучета.
- Сетих се. Сънищата ти засичат, защото въображението ти не може да поеме Митко и Джолев наведнъж.
- Това не е смешно.
- Аз съм сериозна*. Трябва да направиш нещо с въображението си. Тръгвай.
- Къде отиваме?!
- Някъде, където има всичко. Дори въображение.
- Ааа. Азда.
Азда е нещо като необятен палат на продукти от всякакво естество. Рафтовете там сякаш се себезареждат и наистина сякаш има всичко. Все едно вътре се вливат множество тунели от цялата вселена и вселената изплюва вътре каквото й падне.
След около час Надя срещна Крънч при количката, която бяха напълнили с неща като крайречен камък, бродиран паваж, клечки за пъп, секс в кутийка и зубър на клечка. И въображение на прах.
- Брлгрлдзжлькш – каза продавачката на касата.
Крънч мразеше, когато англичаните не си знаеха езика. Тях ги биваше само в това да се извиняват. Когато започнеше да им обяснява, че е изключително нелюбезно от тяхна страна да й отговарят така неразбираемо, те й се извиняваха, че е глупава.
***
- Разтвори си го и го пий.
- Кво ли ше стане, ако го смеся с алкохол?!
- Пфх.
- Между другото, къде е сушито?!
* Надя често беше сериозна, когато никой всъщност не предполагаше.
Няма коментари:
Публикуване на коментар