По-малко нереалистична версия на Twilight:
- Здравей, Едуард! Чаках те !
- Здравей Бела. Трябва да ти кажа нещо. Не е, че не ме привличаш сексуално. Тялото ти на 17 годишна е невероятно атрактивно. Но как да ти обясня. Аз съм на стотици години. Ти си много по-тъпа от мен. Уважавам красотата, но не понасям малоумието. И комбинацията от двете е гнусна. В началото те харесах, защото беше мълчалива. Но скоро започна да говориш. Не те обвинявам. Сигурно, когато съм бил на 17, и аз съм бил толкова тъп. Но просто не си струва. А и след има - няма десетина години сексуално атрактивната ти външност ще започне да окапва. И после какво ще правя? Ще си вбабичосана и тъпа. Съжалявам, Бела. Не мога цял живот да те чукам и да се правя, че шегите ти са смешни.
И Едуард си хвана вампирка. Те изглеждат като седемнайсетгодишни, но са прочели цели библиотеки и са прекрасни събеседници.
Из "138 кратки прози за живота във въображението на една скарида"
СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА !!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар