Kratka proza na latinica

Поради нарастващата ми липса на социален живот открих време да посетя форуми. Ако сте посещавали форуми, не е нужно да ви казвам, че те са мястото където мозъчните клетки отиват да умрат.
И така след изследванията ми стигнах до форум, в който всички разпалено защитават казармата. Но стресиращото беше, че я защитаваха защото се притесняват, че нацията изпедерастява. Не искам да кажа, че хората, които защитават казармата са идиоти(въпреки че това е така).
Нека се замислим. Притесняваш се, че нацията изпедерастява, следователно създаваш отдалечено от населените места място, където събираш единствено мъже, които се къпят и спят един с друг; грижиш се да няма никакво женско присъствие; и защото всичко дотук не е достатъчно хетеросексуално създаваш някаква странна садомазохистична йерархична структура между тях. Структура, в която по-старшите могат да правят горе долу каквото решат с останалите. Малко прилича на книга на Маркиз Дьо-Сад, само че без красивите жени.
Не ме разбирайте погрешно. И аз се притеснявам, че нацията изпедерастява. Аз лично не мога да отида и да правя любов с някое хетеросексуално момче, защото може да се окаже, че е педераст. И ако съм правил любов с педераст излиза, че и аз съм такъв. О, боже опази.
Поради притесненията ми аз създадох по-адекватен план за повдигане на хетеросексуалността на населението. Създаваме място също толкова отдалечено от останалия населен свят, където пращаме всички млади мъже, като за всеки пращаме една млада красива жена, която да служи като бяла робиня за следващите 3 месеца. Грозните жени биват ритуално изгаряни на клада(като междувременно носят маски). Ако следваме плана ми до месеци ще създадем най-хетеросексуалната държава в света. Ще станем толкова хетеросексуални, че ще започнем да изнасяме хетеросексуалност навън. На края ще направим Хетеросъюз и ще завземем света.
Друг популярен аргумент е, че казармата те прави независим и самоорганизиран. Все пак какво те прави по-независим от 3 месеца дословно изпълняване на нечии заповеди(предполагам стокхолмския синдром?).

Странното е, че в търсенето си на малоумни аргументи форумните дейци пренебрегват реалните. Истината е, че казармата дава нещо много полезно. Дава ти да разбереш, че на никой никога няма да му пука за теб. Че вече няма да получиш никаква любов. Че си нищожество. И че трябва да се вземеш в ръце, да се научиш да живееш с това и да се опитваш да даваш любов и закрила вместо да я получаваш.
Но не те прави по-хетеросексуален.


ЗА СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА

Кратък разказ 137

Лу Дзе беше прекарал по-голямата част от живота си в манастира. Беше забравил земните дела и проблеми и се бе отдал изцяло на медитацията. Купичка ориз му стигаше за цял ден, а с едно яйце можеше да преживее повече от 48 часа. Беше достигнал върха над контрола на тялото си. Овладял бе всяка емоция, всяка мисъл, всеки импулс. И сега се приготви за последната медитация, тази която щеше да го отведе при така желаната Нирвана...

Лу Дзе се озова в тъмна стая. Почувства аромат на цигарен дим. Около него бяха разпръснати странни музикални инструменти, а на една табуретка, хванал китара, седеше брадясал мъж с дълга руса коса. Странникът си напяваше провлачена мелодия.
- Кой си ти? - попита Лу Дзе боязливо.
- Ъм. Не ме ли позна? Всичките монаси сте такива. Аз съм Кърт Кубейн. - отговори мъжът.
- Но... Аз трябваше да достигна Нирвана..
- Ем, засега само аз съм тука... - прекъсна го Кърт Кубейн. - Надявам се другите да дойдат скоро, че умирам от скука.

ЗА СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА

Кратка проза номер 88

Навярно все някога сте се питали защо досега не сте намирали порно с диви свине. Ако съм разбрал правилно и наистина сте си задавали такива въпроси, трябва да отидете на психиатър, защото това е зоофилия.
След като току-що направихме света по-добър, помагайки за душевното здраве на хиляди хора (въпреки че единственото нещо по-малко четено от блога ни е конституцията на България), можем да си позволим да се държим арогантно и да казваме на всички как да живеят.
Затова ще мина направо към темата на днешната кратка проза, а именно хората, които карат другите хора да гласуват.
Драги хора, които карат другите хора да гласуват, родителите ви са роднини. Проблемът на тази и на която и да е друга демократична държава не е, че има нисък брой гласоподаватели, а че има висок брой незапознати гласоподаватели идиоти, които гласуват за лица по телевизията. Ако смятате, че сте умен и че имате добра социална преценка, това не гарантира, че не сте идиот. От друга страна, ако сте прочел предизборните кампании на поне половината от политическите партии и имате елементарно понятие от икономика и елементарна социология, което се изявява в подобно образование или поне в запознаване на фундаментална литература на тази тематика, то тогава вие сте идиот, запознат с проблема и имате право да гласувате. Освен ако не сте националист. Ако сте националист, не би трябвало да имате право да гласувате, независимо колко защитени доктората имате, защото някои заболявания са нелечими и вашето е едно от тях.

П.П. Организирам състезание по стоене на един крак с награден фонд два лева + душата ми. Всички, които искат да се запишат, да го направят като коментар в тази тема.

П.П.П. Има оплакване, че изкарвам зоофилията и национализма заболявания. Искрено се извинявам на всички зоофили.

ЗА СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА

Кратка проза номер 93

Генерален щаб на ЦРУ. Поради каквато и да е причина Америка е решила да напада Гърция.

- Господа! Научих шокираща новина. Има гръцки шпионин на наша територия.
- Не е възможно! Щяхме да разберем, гърците са достатъчно грозни и безпричинно арогантни, за да не ги забележим отдалеч! Щяхме да го видим от мерната единица по-голяма от километри!
- Но сър! Как ще го видим от нещо по-голямо от километър, сър? Това е много далеч!
- В момента не сме сигурни как щяхме да го забележим, но Питърсън, не забравяй. Ние сме ЦРУ.
- ...
- Кой е гръкът?
- Не е грък, сър. Шпионинът е жена.

ТЪДЪДЪДЪДЪЪЪЪЪЪЪ

- Не е възможно! Гъркините са отвратително грозни! Ние не издаваме визи на такива хора! Затова няма и момичета от НПМГ с американска виза! - каза Сър.
- И ние мислехме така, Сър Сър! Но скоро четох женско списание, откъдето разбрах, че Дженифър Анистън е гъркиня, Сър Сър! Сър. - Ако се чудите, името на генерала беше Сър. Освен това имаше рицарско звание.
- Но как е възможно? Тя не е грозна!
- Направихме проучване, Сър Сър Сър. И открихме, че националните стереотипи работят само за хората, родени в дадената държава. Освен за циганите, Сър. Защото те нямат държава. Сър. Сър... Сър.
- Значи гъркините са грозни само ако са родени в Гърция?
- Да, сър Сър Сър Сър.
- Бог да ни е на помощ...

ЗА СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА

Кратка проза номер 108

За написването на тази кратка проза не беше наранено нито едно животно.

Бях изпратен в този далечен край на вселената, защото уредите ми засичаха нередност. Опитвах се да се съпротивлявам срещу програмите си, но не можех. Бях жертва на двоичния код в главата си. Още когато пристъпих в атмосферата, можех да усетя с металната си кожа аурата на незаконоредност, която бе обхванала цялата планета. Нещо тук беше фатално сбъркано. И когато най-после слязох в един от огромните градове, разбрах. Почувствах се толкова малък в целия този свят на грях. Можех ли сам да спася тази невинна земя? Или сексуално атрактивните жени на тази планета ще продължават да ходят с дрехи, завинаги?

***
Ако имаше нещо, което е сигурно в цялата вселена, то бе това, че женските дрехи за сексуално атрактивни жени са дело на Сатаната.
И това е така защото го пише в блога ни.

ЗА СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА

Кратка проза номер тъпа 1

Това е най-тъпият разказ в този сборник.
Това е кратък разказ за най-големия геноцид в историята на човечеството. Съвсем разбираемо е защо вегетарианците не спират да оплакват убитите животни, но нека разгледаме жертва, на която не е обърнато достатъчно внимание.
Колко е гадно да си картоф.
Одират те жив. Режат те на парчета. И те пекат.

Епилог: Ако Христос беше жив, най-вероятно щеше да ме ритне в топката. И аз нямаше да обърна другата, защото не съм добър християнин.

ЗА СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА

Кратка проза номер тъпа 2

Миналият разказ беше толкова тъп, че няма как да не го продължа (тук създаваме музей).
Колко е гадно да си клетка в многоклетъчен организъм. За разлика от бактериите (които са супер либерални), в многоклетъчния организъм имаш строго определено място, строго определена задача и нямаш право да правиш нищо друго. Да не говорим, че нямаш право на ваканции.
Епилог: Виждате колко е естествено да тръгваме от либерализъм към тоталитаризъм. Хайл Ленин.
Послепис на Епилога: Аз не съм съгласен, че тоталитаризмът е толкова лош.
ЗА СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА

Кратка проза номер тъпа 3

Трети най-тъп разказ в този блог.
Колко е гадно да си кенеф: много.
Епилог: Еми да, много е гадно.

ЗА СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА

Кратка проза номер активизъм

Тъй като от екипа на блога дълго време разглеждахме различни форуми и фейсбук стени, стигнахме до извода, че изоставаме в идеалистично отношение. Намерихме стотици млади борци, които в знак на подкрепата си към демократизирането на авторитарните страни от близкия изток направиха теми, в които изказват тезата, че Кадафи е лош човек. Други се обявиха против генномодифицираните продукти, нарастващото полицейско насили или насилието срещу деца.
От този блог подкрепяме всички тях. И, за да не ни мислите за бездушевни хора, решихме да направим нещо. В знак на подкрепата си към тези каузи ние слагаме този ред плюсове.

++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

ТОЧНО ТАКА, КАДАФИ! ТОЗИ РЕД ПЛЮСОВЕ ЩЕ СЕДИ, ДОКАТО НЕ ОСВОБОДИШ ЛИБИЯ!

ЗА СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА

Кратка проза номер 21

Кратка проза номер 21
Трагедията в Хирошима от гледна точка на урана

Ти седиш и работиш през целия си жалък живот, защото си си мислел, че постигаш нещо като си станал едно от малкото свръхтежки ядра. Колко атоми могат да се похвалят, че са родени в супернова? Това е борба на поколения и години история. И за какво? За да те взривят безпричинно над някакъв си град.
Хиляди атоми бяха разцепени по-най зверски и нехуманен начин. И хората, които направиха всичко това, се чувстваха герои.

Епилог
Цитат от пилота: "ЕЕЕ, сцепих ги тия."

Из "138 Кратки прози от въображението на една скарида"

ЗА СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА

Кратка проза номер 6

Стефан седеше и се радваше, че си е взел мишка. Сега нямаше да му е скучно когато не мастурбира.
На мишката Тодор и беше много скучно. Стефан реши да и купи домашен любимец. Реши, че най-удачно ще е да му вземе хлебарка.
Господ гледаше Стефан. Беше много доволен, че му взел домашен любимец. Сега на Стефан нямаше да му е скучно след като мастурбира. И Господ щеше да има повече време да мастурбира защото нямаше да се налага да забавлява Стефан.
Господ на Господ гледаше Господ. Беше много доволен, че му е взел домашен любимец, който си е взел домашен любимец. Защото сега Господ на Господ трябваше да се грижи за Господ повече и нямаше да хаби толкова време в мастурбация.
***
Хлебарката на Тодор се радваше, че най-сетне е удовлетворила домашния си Господ на Господ като го е заблудила, че си е взел домашен любимец и че той е на върха . Сега можеше да мастурбира по-дълго

Из "138 Кратки прози от въображението на една скарида"

ЗА СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА

Кратка проза номер 81

Стаята беше отегчително празна. Подът беше направен от педантично излъскан черен мрамор.
Той се беше облегнал на мраморната стена и съвсем не беше сигурен откога седи облегнат на нея. Не си спомняше как се казва, нито как е влезнал в тясната стая, нито защо не трябва да отключи вратата пред него и да излезе. Но пък и не искаше да си спомни как се казва, как е влязал в тясната стая и защо не трябва да отключи вратата пред него и да излезе.
Вратата на черната стая беше дървена и не особено здрава. Имаше стар желязен ключ, явно правен много, много отдавна. Ясно си личеше, че вратата е ръждясала, ала беше дървена. Все пак телевизорът беше казал, че е дървена...
Телевизорът и вратата бяха единствените неща в стаята, които не бяха мраморни. Телевизорът не спираше, да говори никога, но обитателят на мраморната стая му беше искрено благодарен, защото телевизорът беше винаги до него. Именно телевизорът му бе напомнил толкова много пъти, че зад вратата стои нещо лошо и той не бива да я отваря. Телевизорът му беше казал, че вратата е добра и го пази, телевизорът му беше казал, че ключът е лош и трябва да се пази от него, телевизорът винаги му помагаше. Телевизорът го поправяше преди да сбърка и бе готов на всичко заради него. Той обичаше телевизора. Все пак, телевизорът беше казал "Ти обичаш телевизора" .
Черният мрамор беше педантично излъскан. А стаята педантично чиста. Хлебарките, които лазеха по пода, доказваха това, както бе казал телевизорът. Една от хлебарките мразеше телевизора, тя го отричаше и отричаше всичко, което той казваше. Телевизорът казваше, че под вратата можеш да минеш безнаказано, но хлебарката никога не би го послушала. Телевизорът винаги лъжеше, правеше се, че е винаги до теб и че те обича. Но той беше лъжец, хлебарката го знаеше, той твърдеше, че вратата е дървена, но ако вратата беше дървена, тя нямаше да ръждяса.
Телевизорът бе казал, че ако успееш да минеш под вратата ще излезеш без злото да те види. Хлебарката можеше да мине под вратата, но никога не би се доверила на телевизора. Така хлебарката и човека стояха в мраморната стая вече години, бяха щастливи в стаята. Хлебарката знаеше, че телевизорът никога няма да я излъже, защото е по-умна от него, а човекът знаеше, че телевизорът никога няма да го излъже, защото телевизорът му е най-верният приятел.
Никой никога не видя какво има зад ръждясалата, дървена врата.


ЗА СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА

Кратка проза номер 111

Сега ще дам няколко причини поради, които Марвел е по-добър изобретател от Бог. Ако направим сблъсък между Супермен и Иисус, Иисус едва ли би имал някакъв реален шанс защото супермен може да пуска лазер от очите си.
И какво ще направи Иисус, за да му отмъсти? Ще ходи по вода? Ще лекува болните? Дори не би могъл да си обърне и другата буза, защото след лазерния лъч няма да има бузи.
Но нека дадем шанс на Бог. Нека вземем някой второстпенен герой на Марвел. Иисус не би се справил дори със Спайдърмен. Дори да приемем, че Иисус може да се преражда постоянно, това няма да е проблем за Спайдърмен. Защото той няма да го убива! Просто ще го вкара в затвора. И какво ще направи тогава Иисус? Ще ходи по вода? КАК!? В ЗАТВОРА НЯМА ВОДА!

П.П. Най-смисленото нещо което правих тази седмица.

ЗА СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА

Кратка проза 1001

Ако приемем, че реторическите и правни способности на различните адвокати се изразяваха в мускули и бойни умения, а доказателствата се изразяваха в различни оръжия, то съдебната система би била нещо подобно:
Човек с картечница се опитва да застреля спайдермен, който атлетично подскача из съдебната зала и в крайна сметка забива юмрук в лицето на въоръжения. Скоро прокурора лежи на земята в паяжини, а оръжието му се въргаля около него /заради проблеми прокуратурата пести от патрони/. Но спайдермен е прострелян в гърба. Очевидно е бил прокурора. Делото е обявено от медиите за едно от най-трудните в десетилетия.
Основната разлика между тази съдебна система и реалната, е че адвокатите могат да участват по няколко пъти.

СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА!!!

Kратко Есе номер 100.1:

Светът е разделен и всичко отива на майната си. Земетресения, ядрени кризи, арабски диктатори, арабски революционери, арабски диктатори-революционери. Основният проблем на света /според песните на джон ленън/ е че няма какво да ни обединява. Спете спокойно, деца, защото аз открих обединяващия фактор, който ще накара човечеството да живее в мир.
Омразата към Лилия. Всички мразят Лилия. Лилия е като ходещ лютив спрей - когато я видиш ти се насълзяват очите. Лилия е по-добра от лакът в гърлото в предизвикването на рефлекс за повръщане. Лилия е от онзи тип рускини, които носят около себе си стена от самочувствие, укрепена с бодлива тел от лицемерие. Лилия е толкова отвратителна, че като я видите веднага ще забравите всичките си врагове. Арабски диктатори и арабски народи, американци и руснаци, японци и ядрени реактори, японци и цунамитa, терористи и жертви на атентати, националисти и здрав разум ще се обединят в общата борба срещу Лилия.
В заключение: Отидете в Американския Университет в България и вижте Лилия. Създайте организации, които да организират масови сбирки за разглеждане на Лилия. Колкото повече хора я видят, толкова по-малко омраза ще има между човешкото население. Защото всички ще мразят Лилия.
И земята ще бъде рай.
Ще бъде.

Из "138 Кратки прози от въображението на една скарида"


СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА

Кратък разказ номер 6

Хихи се събуди от хъркането си и се огледа. Стефан беше до него, затова Хихи знаеше, че мястото е миризливо, въпреки че носът му беше запушен. В кухнята се чуваше зловещo тракане. Звукът напомняше на Хихи нещо, от което го побиваха тръпки, но явно подсъзнанието му му пречеше да разбере на какво точно. Той запристъпва бавно и страхливо напред.
-Не се сдържа, нали...- Зад героя се чу почти човешки глас.
***
Да направиш достатъчно дълга кратка проза е изключително трудно, ако си безидеен тип като мен. Затова, за да забавя действието и да прибавя малко съспенс, ще ви разкажа защо Ботев е тъпак.
Има 3 възможни причини някой да остане в нечия класика. Първата е да е политически изгоден. Втората е да продаде ужасно много книги. Третата е да е обожествяван от критиката . В България критиката има изключетелно слабо влияние- значи не е това. Ботев не се е сцепил да продава- значи не е и това. Следвайки невероятната ми дедукция, мога да изведа, че единствената причина Ботев да е в класиката, е че сме политически врагове с Турция през почти всички войни, които България е водила (Балкански, първа, втора световна) .
Освен това след като прочетеш което и да е от социално ориентираните му стихотворения е все едно да си ги чел всичките. Предсказуем е като лошите от Супер Марио, който най-вероятно е по-голям философ от Ботев.
Във всичките му произведения се засягат 5 тези, които дори не се защитават. Това, което Ботев прави, е че казва нещо, след това използва лъскави думички и интиуитивно ти казва "Използвам лъскави думички значи съм прав" .
***
-О, не! Какво искаш от мен, Ант?
-Дължиш ми 2 лева.
-Ето ти ги .


ЗА СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА

ЗА ОЩЕ НА ТЕМА БОТЕВ Е МУХЪЛ

Кратка проза 54

Какво бих направил, ако имах страшно много пари
част N

ДНЕС СЪМ МНОГО ГЛАДЕН! НЕ СЪМ ЯЛ ЦЯЛ ДЕН! ТАЗИ ПРОЗА Е ПОСВЕТЕНА НА МЕН!

- щях да си купя пет килограма бонфиле и щях да го изям.
- щях да си купя двайсет килограма патешки дробчета и щях да ги изям.
- щях да си купя десет пържоли и щях да ги изям.
- щях да си купя хот дог. И да го изям.
- щях да си купя две тенджери леща и щях да ги изям. щях да изям тенджерата.
- щях да си купя белуга. и да я изям.
- щях да си наема проститутка. и да я изям.
- щях да си купя кола. и да я изям.
- щях да си купя едно огромно биг маг меню. и нямаше да го изям, защото макдоналдс е отвратителен.

СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА

Кратка проза номер 53

Тази кратка проза е посветена на това което бих направил, ако имах много пари.
Първо щях да купя всички бъбреци във всички болници в света, след което щях да започна акция за натопяване и директно екзекутиране на всички доктори, които се занимават с алтернативни начини за лечение на бъбречни проблеми. Тогава хората, които имат деца с бъбречни проблеми щяха да идват при мен и да казват:
-Моля ви сър! Детето ми ще умре ако не му дадете един от многото бъбреци, които притежавате.
И аз щях да отговарям:
-Добре! Но ако ми дадете да говоря с него преди това.- Те щяха да ми позволяват, а аз щях да му казвам. - Нали си чувал за животното делфин? Делфините са огромни, красиви и величествени бозайници. Освен това са изключително дружелюбни и ти би могъл да си играеш с тях. Тоест, щеше да можеш ако не умираше от нелечимо бъбречно заболяване. Сега няма да можеш защото ще прекараш останалиата част от живота си в болници. Сега виж снимка на огромната ми колекция от покемон, на която мога да се радвам защото съм жив.- Щях да му я покажа.- И освен това няма Дядо Коледа. - След това щях да им връщам детето и да им казвам, че се шегувам, че ще дам някой от бъбреците си за мъртвото им дете.


ЗА СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА


Из "138 кратки прози във въображенито на една скарида"

Кратка кореспонденция номер 1:

От: Джони Браво

До: Университетка Администратова

Здравейте, аз съм Джони Браво и съм студент във вашия университет. Искам да напусна университета, можете ли да ми кажете какво да правя?

От: Университетка Администратова

До: Джони Браво

Здравей, Джони! Аз не разбирам дали ще напускаш за един семестър или за всички семестри на светааа! Твоя, Университетка.

От: Джони Браво

До: Университетка Администратова

Здравейте, Г-жо Администратова. Завинаги.

Ваш, Джони Браво.

От: Университетка Администратова

До: Джони Браво

Здравей Джони! Суперско. Ето ти формулярчето, трябва само да събереш подписите на всички учители, които някога си виждал, на съучениците си, на президента, премиера, финансиста и букмейкърката(библиотекарката) и си готов. А, и крайния срок е днес. И глобата е 100 долара за всеки ден закъснение.

От: Джони Браво

До: Университетка Администратова

Здравейте, г-жо Администратова. Когато ми пратихте мейла бях вече в друг град. Не е ли малко гадно да ми искате пари, за дето ви казвам, че ще напускам университета, при положение, че просто можех да не идвам догодина и да ви създам много повече административни неудобства? Не е ли малко прекалена глобата?

Неискрено чужд, Джони браво.

От: Университетка Администратова

До: Джони Браво

Не.

Майната ти.

Вечно Взимаща Парите Ти,

Университетка Администратова.

СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА

Кратък Разказ номер 27:

Господин Материалист и господин Идеалист седяха, загледани в камината.
- Всичко може да се обясни чрез материята и законите на физиката. - каза господин Материалист. - Съзнанието е страничен ефект от милиарди години еволюция.
- Това може да е вярно, но може и въобще да не е вярно. - каза господин Идеалист, - Всъщност може всичко това да е сън; еволюцията, законите на физиката, химията, дори вие да сте един странен сън, от който аз всеки момент мога да се събудя и да осъзная, че е било илюзия. Всеки сън изглежда логичен докато го сънуваш.
- Това е крайно субективен поглед над нещата, господин Идеалист. - възрази господин Материалист, - Погледнато обективно, материята и законите на физиката обясняват всичко, или където не го правят просто не са открити нужните закони.
- Ако тази реалност е истинската реалност съм съгласен с вас. Но аз мога да съм сигурен само в мислите си. - отвърна господин Идеалист.
Господин Рационален Компромис реши да се включи в разговора.
- Всички знаем, че екстремалните гледни точки рядко са верни. - започна той, - Само благодарение на Рационалния Компромис човечеството е постигало някакъв прогрес.
- Да, но в този случай компромис е невъзможен! - отвърна господин Материалист. - Всичко е плод на законите, действащи на материята...
- ...или на ума, който осмисля тези закони. - довърши господин Идеалист.
- Но въпреки това Рационалния Компромис винаги е безгрешен.


И така, драги читатели, стигаме до заключението, че ние живеем в едно неразрешимо противоречие.


СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА