История от фелдмаршал Джони,
част пета
5. Б.И.Р.А.
На вратата на главната конспиративна тайна секретна квартира на Б.И.Р.А. се позвъни. Агент В. погледна през устройството за верифициране на идентичността и отвори вратата.
- Агент Г. Агент С. – кимна той и подозрително погледна двамата непознати, които стояха срамежливо зад агентите. – Нови попълнения?
- Точно така, агент В. – отвърна агент С. и погледна двамата – Господа, заповядайте в тайната конспиративна секретна квартира на Българската Инициатива за Революция на Алкохола.
- Забрави главната. – подшушна му агент В.
- Главната какво?
- Главната конспиративна тайна секретна квартира на...
- Да. Добре дошли в... генералния ни щаб.
Групата влезе в подозрително тесния коридор и започна да се събува.
- До кога имаме на разположение помещението? – попита властно агент Г, който явно беше главният.
- Баба се връща след 2 часа. На пазар е. – отвърна агент В.
- Добре. Имаме 2 часа за да разясним целите на организацията на новите ни членове. Господа, заповядайте на масата.
Двамата седнаха в кухнята. Единият беше нисък и пълен, като под пълен имам предвид сферовиден, а другият – висок, хърбав и с асиметрично изражение на лицето.
- Както вече знаете, господа, нашата организация се бори за връщането на алкохола към списъка на легално разпространимите вещества в България. Ние не се страхуваме от нищо и сме готови дори да убиваме, за да постигнем целта си.
Може би ще попитате защо сте тук. – продължи той, пренебрегвайки репликата на дебелака, че не биха попитали такова нещо, - Е, причината е проста – набираме нови членове. Няма да ви казвам колко братя имаме в момента навън, – той махна с ръка към прозореца, което накара хърбавия да търси трескаво летящи братя, - само ще ви кажа, че ни трябват още двама за турнири по це ес.
- То ест, само тримата сте? – попита дебелия, който явно беше Стефан, защото много добре разбираше от кънтъра.
Агентите Г и С се спогледаха разтревожено.
- Това е секретна информация – разколебано възрази агент Г – нашата численост няма значение...
- Да! – яростно защити организацията си агент С. – Може да сме трима, ама си имаме цяла бутилка текила в хола, кво ше кажете за тва, а?
Агент Г потри чело в знак на унижение от своя съреволюционер.
- Стоиле, ти си идиот.
- Хей, виж, те си имат еквивалент на теб! – подшушна Стефан на Джолев, който все още гледаше през прозореца.
- Както и да е. Господа, нашите агенти от провинцията сконструираха уред за производство за бира от откраднати старинни модели и в петък ще е първата доставка. Ще използваме опасните материали за да вербуваме малки деца в детските градини.
- Какво? – Стефан имаше силно изграден морален кодекс, според който никой нямаше право да пие алкохол преди 18 годишна възраст, също както той нямаше това право. Приемствеността беше нещо изключително важно за него, особено приемствеността на неприятните неща.
- Малките деца се напиват по-лесно и когато пораснат ще имат спомен за прекрасното изживяване. Естествено, ще гласуват за бъдещата партия на Б.И.Р.А. и ние ще върнем алкохола. Всичко е просто.
- Абсолютно просто, е. – потвърди Джолев, който беше върнал способността си да говори неграмотно (редом с цялата си некадърност).
Стефан кимна и се почеса по носа.
- Ние сме готови да се вречем в името на святата кауза, - каза той с просълзени очи. – Някой май реже лук наоколо.
- Ще правя лучена супа! – каза агент В., който междувременно включваше печката.
- Оо, винаги съм искал да се науча! Ще ми кажеш ли рецептата?
- Господа! – агент Г. не изглеждаше доволен от развитието на разговора, - Нека се върнем на важните неща. Първо трябва да ви изберем кодови имена. Как се казвате?
- Аз съм Джолев.
- Добре, изчакай да използвам генератора на кодови имена. Хм, ти ще си агент Д.
- Аз съм Стефан. – каза Стефан, който вече подозираше какво ще бъде неговото кодово име.
- Добре, ти ще си агент С. – каза агент Г.
- Ей! – първият агент С. се възмути. – Аз съм агент С.
- Хм. Генераторът на секретни имена никога не греши. Добре, Стефане, ти ще си агент С2.
- Не може ли да съм агент Ж. например. Имаме цяла свободна азбука.
- Не, трява да се придържаме към секретния код. Иначе всичко ще отиде по дяволите!
- Ама ние сме петима колко, ще е трудно да запомним, че Стефан е агент Ж? – попита Джолев.
- НЕ! – агент Г. удари по масата – Ти си агент С1, ти агент С2.
Агент С1. се сви уплашено. Агент С2. вдигна рамене.
- Ами, хубаво тогава.
- Господа! – тържествено започна агент Г. – Официално ви обявявам за членове на Революцията!
- Ааа не,! – Джолев гледаше възмутено, - Аз не участвам в революции.
- Оф, ето пак... – Стефан се хвана за главата.
- Повечето хора си мислят, че революцията ще обърне света на 180 градуса. Тя всъщност го преобръща на 360!
- Джолев...
- Т’ва е кръг. Абе искам, да кажа че сичко си остава същото.
- Джолев, млъкни.
- И освен това революциите се получават когато хората видят някакъв нов идеал за, който да се борят.
- Джолев, това не е политическа революция.
- Сега демокрацията е так... какво?
- След тази революция просто ще се легализира алкохола.
- А, е тогава съм съгласен. Аз съм агент Д.
- Агент дебил си ти, Джолев.
Изведнъж откъм антрето се чу звук на отключваща се врата.
- Васкоооо, ела, бабо, да ми помогнеш с доматите! – дочу се глас на възрастна дама.
- Мамка му, нали каза 2 часа, агент В? – процеди през зъби агент Г.
- Ами, явно е хванала тролея! – оправда се агент В. и отиде да помогне на баба си.
- Господа, ще се изнижем възможно най-тихо, - каза агент Г. и тръгна към антрето.
- Ооо, Гошко, ти ли си бабе, играете ли си пак с Васко?
- Госпожо, бъркате ме с някого. Довиждане.
Всички, с изключение на агент В., излязоха от квартирата и се разпръснаха по възможно най-конспиративен начин. Т.е. хванаха си градския транспорт.
На следващия ден агент Д. и агент С2. стояха пред входа на 22-ра детска градина в Слатина и си представяха, че пият бира.
- Хмм, хубавото на имагинерната бира е, че винаги е студена, - каза агент С2, гледайки влюбено въображаемата бутилка в ръката си.
- Тея тъпаци дали, наистина вярват че ще раздаваме бира на малките деца?
- Надявам се да проработи, не изглеждат особено интелигентни, - отвърна Стефан, който смяташе, че коефициента му за интелигентност е два пъти по-висок от реалния.
- Мда... Пфф, революции, те са толкова безсмислени, нищо не се променя...
- Господа! – агент Г. се показа от един шлифер. – Бирата е тук.
След което едно такси рязко спря до тях и от което агент С2. изхвърли кашон. Агент Д. погледна в кашона и, отваряйки го, успя да счупи една от бутилките.
- По дяволите, Джолев!
- Използвайте кодови имена, джентълмени! – агент Г. ставаше все по-вежлив, когато се изнервяше. Ако ви нарече „сър” по-добре се скрийте някъде.
- Добре, агент Г. – козирува агент С2. и взе бутилките.
- Ще се видим в щаб квартирата, където ще докладвате за края на операцията.
Агент Г. изчезна в шлифера, който от своя страна се запъти на запад.
- Бати идиота. – каза агент Д. и двамата със Стефан си извадиха по една бутилка.
- Топла и гадна е, ма поне не е Ариана – примлясна Стефан.
Двамата с труд затвориха бутилките си и се върнаха в апартамента на Драго, за да оставят бирата.
Вечерта бе настъпила, бабата на агент В. беше отишла на гости на съседката и главната конспиративна тайна секретна квартира на Б.И.Р.А. беше пълна с агенти.
- Всичко мина по план. – агент С2. беше адски сериозен. Бе тренирал да е адски сериозен много усърдно в пети клас и сега се радваше, че има възможност да използва това важно умение. – Децата се напиха като прасета и умряха от кеф.
- О, не! Убихме малки деца! – агент С1. изглеждаше много притеснен.
- Не, идиоте, той иска да каже, че са били много доволни. – агент Г. явно съжаляваше, че няма по-интелигентни хора, които да се борят за легализацията на алкохола.
- Аа, чудесно! – агент С1. отново светна.
- Със сигурност ще искат да легализират алкохола, като пораснат. – агент С2. продължи.
- Абсолютно! – агент Д. бе инструктиран да казва „Абсолютно” от време навреме и усърдно се стараеше.
- Но ние все още не сме сигурно, че вие сте организацията, от която се нуждаем. – продължи агент С2.
- Абсолютно!
- Искаме доказателство, че сте сериозни.
- Аз имам 4 героя 85-ти левъл в УоУ! – каза агент В. за да покаже, че е наистина сериозен човек.
- Абсолютно!
- Не, искаме да видим бутилката текила, която уж имате...
- Абсолютно.
- Хмм... Да не сте полицаи под прикритие? – агент Г. подозрително ги изгледа.
- Абсолютно!
Стефан погледна Джолев с дълбока омраза.
- Не.
- Добре, елате тогава. – каза агент Г.
В хола, в един от шкафовете, под четири покривки те откриха еднолитрова стъклена бутилка без етикет.
- Това е тя. – каза агент В. с удовлетворение. – даскала ми по Биология я беше направил, но след това го арестуваха за кражба на кактуси от ботаническата градина. Успя да ми я предаде, преди да го хванат. Изпих около 20 грама, напих се като прасе и от тогава съм борец за алкохолната революция.
- Чудесно. – агент С2. потри доволно ръце. – Я вижте, тарантула!
Следващата сцена състоеше от трима агенти, пищящи и скачащи по мебелите. След две минути някой се усети, че тарантула няма.
- Агент С2., защо казахте, че там има тарантурла? – попита агент Г., но агент С2. и агент Д. отдавна се бяха изпарили. Липсваше и текилата.
- НЕЕЕ......
- Защо не спираш да крещиш НЕЕ? – попита агент С1.
- Защото тук трябваше да свърши сцената, с моя крясък НЕЕЕ задето сме изгубили текилата, но ти пак го прее..
- О, извинявай. Давай пак.
- НЕЕЕЕЕЕЕЕ....
Няма коментари:
Публикуване на коментар