Тя стоеше на перваза и гледаше малките точици, които бързо и шумно си проправяха път по булеварда. Е, от такава височина не можеха да се нарекат точно бързи и шумни... Младото момиче се загледа в светлинките и бутащите се хора отдолу. Тринайсет етажа я деляха от шумното и стресиращо ежедневие на града...
Всеки нормален човек не би попитал "Защо подяволите някакво момиче ще седи на перваза от тринайсет-етажна височина", защото повечето момичета се самоубиват именно от такива первази. Поне един обаче ще е достатъчно глупав за да зададе този въпрос, и именно заради него авторът бе тъй мил да отговори: Тя събираше стафиди. Стафидите, разбира се, не растат по первазите на блоковете, и нямат никакво основание да се намират там, но по силата на случайността и поради волята на един доволно пиян бог това момиче се намираше именно там и береше именно тези стафиди.
Тя обра поредното клонче с растящи по него стафиди, подаващо се отникъде, и се върна в стаята. Изсипа събраното през последните петнайсет минути чувалче със стафиди в друго по-голямо чувалче и се върна на перваза. Къщата бе потънала в такива по-големи чувалчета. Печал бе изписана върху лицата на гълъбите по тапетите...
Както всеки друг разказ от този сборник този няма абсолютно никакъв смисъл и вие току що загубихте няколко минути от живота си четейки за момиче, което бере стафиди от перваз.
Из "138 кратки прози за живота във въображението на една скарида"
СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА !!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар