Никой не знае какво става в къщата на героя. Жената на Брус Чушкамен току що беше заспала, но неговите очи не се затваряха. Когато усети умереното дишане до себе си, той стана, погали червената си доматена обелка и се облече.
Отвори прозореца. Нощта го лъхна с подлудяващия аромат на насилие и дъжд. Обичаше този град. Обичаше гадните кални улици и пълните с престъпници пресечки. В град пълен с грешници да бъдеш светец е трудно. Не е ли достатъчно да прилагаш дарбата си на изключителна лютивост за да побеждаваш злото всеки ден? Не са ли достатъчни стотиците спасени души за да изкупят този малък грях?
Брус Чушкамен кимна. Съвестта му се успокои. Той използва лютивостта си за да полети към покрайнините на града.
Краставица Иванова го чакаше цяла вечер. Когато видя познатия доматен силует потръпна в нетърпение. Той все пак дойде...
- Тук съм, зеленчукченце! - каза Брус.
- Свали тази нелепа маска, скъпи! - каза Краставица Антониева.
- Добре, мила.
Костюма на домат остана да лежи на земята. Само уличната лампа стана свидетел на порочната любов на двете краставици.
СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА !!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар