Кратък Разказ 13:

Знаете ли, последно време сънувам един много странен сън. Всичко в него изглежда толкова истинско, че трудно го различавам от реалността.
Когато за пръв път го сънувах, до толкова се изплаших, че се събудих от собствения си писък. Жена ми ме погледна стреснато и ме попита какво съм сънувал. Аз не й разказах. Всъщност за пръв път ще разкажа за съня си на вас.
В съня си се събуждам. Жена ми лежи до мен, дълбоко заспала. Ставам и отварям прозореца. Покатервам се на него. С цялото си съзнание се съпротивлявам, но някаква невидима сила ме кара да го направя. Умът ми се съпротивлява, но тялото не го слуша. Скачам.
Първо-начално се събуждах в момента, когато краката ми се отлепят от перваза. Но постепенно сънят ставаше все по-дълъг и по-дълъг. За няколко седмици вече стигах до първия етаж. И тогава, една вечер като всяка друга, стана нещо фантастично. Точно преди да стигна паважа, започнах да се издигам нагоре. Политах като птица над града и хилядите му светлини оставаха далеч под мен. Усещането беше великолепно. Имах чувството, че наистина се рея из облаците.
Постепенно страхът от скока изчезна. Спрях да се съпротивлявам и дори след време очаквах с нетърпение вечерта. По цели дни копнеех за този момент, в който душата ми спокойно ще бъде свободна да кръстосва небето.
Една вечер обаче се случи нещо неочаквано. Както обикновено сънувах как се събуждам, как ставам от леглото, как отивам до прозореца. Погледнах надолу към уличните лампи далеч под мен и без колебание се хвърлих... Само че този път не беше сън.
Както знаете, самоубийството е непростим грях. И тъй като технически аз се самоубих, ето ме тук при вас.



СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА