Кратък разказ номер 41

Тъй като бях късоглед и забелязвах грозотата на хората по-трудно, аз бях изпратен да се бия срещу звяра сам.
Леговището му, бе огромен лабиринт от клаустрофобични, тесни, разпокъсани улички, които се наричаха "Лозенец". Мисля, че бе абревиатура за нещо, но можех и да се лъжа. Постоянно си представях как тя излиза от някоя уличка и без да искам я поглеждам в лицето.
Историята познава само един човек, който е оцелял след като е видял лицето на Ченкова. На същата вечер нещастникът се опитал да си направи фронтална лоботомия с подръчни материали. Дано късогледството ми ме спаси и този път.
-Главен герой на тази поредица кратки разкази!- Каза зловещ глас зад мен.
-О не...
-Не се обръщай и ще бъдеш наред! Сега, ако ти е мила потентността ме слушай внимателно! Грозната жена, която те прати. Шотландката не е тук да те освободи от Макдоналдс! Тя е пратеник на KFC. Това е онази злокобна организация, която създава впечатлението на по-здравословна храна в първите 2 седмици, но после откриваш хлебарка в салатата им и осъзнаваш, че това е лъжа(истински случай!). Нима ви правят услуга като променят едното зло с друго?
-Оу. Тъй като моята роля в разказа приключи аз ще изчезна безследно. ПУФ!- Главния герой изчезна в облаци дим, а над града зловещо приближаваше огромен бургер, развяващ флаг с надпис "Burger King" .
ЗА СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА