Кратка проза номер 21
Трагедията в Хирошима от гледна точка на урана
Ти седиш и работиш през целия си жалък живот, защото си си мислел, че постигаш нещо като си станал едно от малкото свръхтежки ядра. Колко атоми могат да се похвалят, че са родени в супернова? Това е борба на поколения и години история. И за какво? За да те взривят безпричинно над някакъв си град.
Хиляди атоми бяха разцепени по-най зверски и нехуманен начин. И хората, които направиха всичко това, се чувстваха герои.
Епилог
Цитат от пилота: "ЕЕЕ, сцепих ги тия."
Из "138 Кратки прози от въображението на една скарида"
ЗА СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА
С времето все по-циничен...
ОтговорИзтриванеЗдрасти, батка!
;)
Дориана
Направо почва да ни е срам. Ама какво да правим като това ни хрумва х)
ОтговорИзтриванеП.П. Взимам правомощията да говоря от името на всички защото съм най-готин.
Ясно! Нищо, де! Така и не прочетох изтритият ВИ коментар.
ОтговорИзтриване:)
Дориана
Беше същото с правописна грешка х)
ОтговорИзтриванеОказа, се че не мога да си ги поправям.
Джак има проблеми с правописа, защото е идиот. Също така не може да си редактира коментарите, защото е идиот.
ОтговорИзтриване