На вратата се почука.
Кабинетът беше стилен, добре изпипан и изключително, ИЗКЛЮЧИТЕЛНО подреден. Всяка прашинка падаше на точно определено място. До едната стена се редяха стотици еднакви на вид книги, подредени на висок шкаф, стигащ чак до тавана. Малка дъбова стълбичка на колелца се таеше в далечния ъгъл на библиотеката. В другия ъгъл пращеше камина, също дъбова, в тон на шкафа и стълбичката. Срещу нея стояха две кожени кресла с малка масичка пред тях. Върху втория шкаф, прилепен до стената, бяха разположени множество трофеи и снимки, също толкова подредени и блестящи. Голяма стъклена витрина ги скриваше от всякакви атмосферни влияния. Вътре имаше невероятно ценни награди, като "Прическа на 2005-та", "Най-мрачен външен вид на годината" и дори огромната купа "Блестящ Кучешки Зъб 2006". На всички снимки присъстваше млад, кокалест на вид господин със зализана назад коса. Беше висок и хилав. И много блед. Хлътналите му бузи и почти белите устни придаваха вид на недояждане. Косата му беше сламено руса, а очите сини. Почти във всяка снимка той се здрависваше с някой високопоставен адски чиновник. Имаше дори една, на която играеше футбол на маса с Клинтън.
Славата на екс-американския президент в средите на злото беше почти легендарна. Говореше се, че след като свършил с политическата кариера, той се върнал на предишната си работа - асистент на самия Луцифер! За огромно разочарование на Дявола, обаче, Клинтън минал курс за безопасен секс докато бил политик и настоявал да ползват презерватив. От тогава бившият президент работи като чистач в онази не особено приятна част на ада, където душите тъпчат червата си по цял ден. Истински неприятно ставало, обаче, когато на обяд в столовата на ада направели равиоли. Гадна италиянска храна и телесна слуз не са от най-прекрасните неща, в които се налага да бъдете заровен по цял ден.
Другата що-годе заслужаваща внимание мебел в стаята бе бюрото. То беше също така подредено и блестящо дъбово. Зелена подложка за писане с позлатена настолна лампа точно над нея се мъдреха в средата му. От дясната страна беше сложено едно от онези неща с топчетата, които тракат едно в друго. За разлика от обикновенните, това вместо топчета имаше малки, блестящи хромирани черепчета. Още по-странно обаче беше, че неправилната им форма не пречеше на ударите. Две падаха, две от другата страна се вдигаха нагоре, задържани от тънките, почти невидими въжета. които ги прикрепяха към рамката. Това бе единствения звук в стаята.
Разхвърляните листове и подпечатани документи, покриващи останалата част от бюрото, разваляха усещането за перфектна подреденост, което изпълваше стаята. На някои места се забелязваха нетрадиционни издания, като "Кръвна банка: Най-добрите рецепти за вас и вашето семейство" и "ТВ гайд" за Дързост и Красота.
На вратата се почука.
- Влез. - каза тих, суховат глас. Креслото, което досега бе обърнато към прозореца зад бюрото, се завъртя. В него седеше същия господин от снимките, само че много по-кокалест и съсухрен. И блед, въпреки десетките бутилки "Нивеа: лосион за тяло за тен!" в кошчето за боклук.
Огромната врата се отвори. Подаде се рошава, отдавна немита глава с изплашено изражение на лицето. Изглеждаше несигурен.
- Сър... Такова... Сър... Аз... Сър... Малко... с оплакване... Сър!...де. - каза новодошлият.
- Седни.
- Сър... Аз... Сър... идвам от името на момчетата от... всички момчета... сър! - капки пот се стичаха по челото на странния гост. Той беше нисък, немит и много изплашен. Нервно мачкаше парче мишка.
- И?
- За... Маркус Златните Крака... Сър... Той... не можем да се къпем... сър!
Бледият в стола натисна копчето на телефона си, и извика в слушалката:
"Да хвърлят тоя дето е при мен в ямата с лъвовете!"
Мъжът пребледня. В ужас гледаше малката златна табелка на бюрото с надпис "Водещ на Армиите на злото на Земята Фергюсънсън Кървавия". Нямаше какво друго да очаква. Шефа се славеше с лошия си нрав. Най-много обичаше да хвърля хората в ямата с лъвовете. И бе изключително мъдър - провинилият се рядко знаеше в какво точно се е провинил.
Истината бе, че никой доброволно не се срещаше с големия шеф. Защото рядко се намират такива смелчаци, които да рискуват дори минута шанс да бъдат хвърлени в ямата с лъвовете. И когато казвам смелчаци, всъщност искам да кажа идиоти. Единствената причина той да бъде тук бе, че мъжкото население на щаб квартирата на злото вече не издържаше терора на Маркус. След като демонстративно отказаха да ползват душовата настъпи мръсна епидемия. Цялата сграда вонеше, около климатиците се събираха косми, а всички ходеха бавно, за да не пробудят нещата, които се бяха завъдили по скришни места на телата им и наскоро бяха изпаднали в летаргия. И той, мъжът, който в момента оценяваше дали е живял щастлив живот и се чудеше какъв ще бъде следващия, бе изтеглил късата пръчица. Това, което не знаеше, бе, че всъщност всички пръчици бяха къси. Просто никой не го харесваше, а и бе излъгал един доста едър демон на карти...
Една странична вратичка се отвори и от нея излезе ниско човече с къси крака и странна походка. Той нервно отиде при Фергюсънсън. Доподскача би била по-точна дума. Шефът на всичко Зло се наведе. Дочу се шушнене, тихо спорене и кратка въздишка. Фергюсънсън се изправи и отново натисна бутона на телефона.
"Няма да го хвърлят никъде. Малко не сме се доразбрали"
Този път не крещеше в слушалката, а в микрофона, където би трябвало да крещи.
- Извинявай за това. Тааа... оплакване за Маркус?
- Сър... да... сър... Той... сър... ни притеснява в банята... сър... и не можем да се къпем и всички са много мръсни и мирише и сега има някакви паразити и те хапят и боли и тече кръв и е много гадно и ще ви помоля да го накарате да не стои във банята повече от 20 минути... сър. - изстреля човека в креслото, за да съкрати колкото се може повече пребиваването си в ужасяващия кабинет. Очите му нервно заподскачаха от предмет на предмет, стараейки се да не се срещнат с стоманено синия поглед на Фергюсънсън.
Това бе едно от уменията на вампира, с които много се гордееше - да изплаши човек с поглед до такава степен, че последният да крещи, бяга, плаче и прегризва части от тялото си, понякога едновременно. Интересен пример за такъв случай бе Ситис Деловия. Веднъж той се бе ухапал толкова болезнено по крака, че стигнал до единствената наистина оригинална шега от векове насам, за жалост обаче на другия ден всички я употребявали и тя загубила уникалността си. Други неща, с които много се гордееше вампирът, бяха уменията му в областта на футбола на маса и скоростното белене на картофи.
Фергюсънсън отново натисна копчето на телефона и вдигна слушалката. Дори вече беше отворил уста да изкрещи нещо, когато вратата отново се отвори, малкото човече излезе и заподскача до него. Процедурата на шушнене и хихикане се повтори, след което човечето се изниза през вратичката си. Големият шеф на Злото върна слушалката на мястото й и закрещя в предназначеното за това място:
"Да накарат Маркус да седи в банята само... ъъъ..." - шефа погледна нервно вратичката - "аа да, 20 минути и... да хвърлят някой от 1вия етаж в ямата с лъвовете. Първият етаж никога не са ми били симпатични..."
Посетителят всякаш само това чакаше. Чу се звук на бързо движещ се вятър и слабото скърцане на вратата. Но точно преди да се затвори, човекът спря и остави точно толкова място, че да си провре главата. Явно беше повлиян от прилив на смелост и идиотизъм, защото попита:
- А защо просто не го уволните... ъъъ... Сър. Никой не го харесва, а и постоянно рисува разни розови неща по стените и проваля работната обстановка. Сър.
Фергюсънсън го изгледа учудено, след което отвърна троснато:
- Че къде ще намерим друг такъв гениален балетист?
Няма коментари:
Публикуване на коментар