"Светът никога нямаше да бъде същия. Но различен свят не значи лош свят, все пак света ни в момента е гаден. Всички тези германоговорящи, учители по немски и бели рапъри, които са навсякъде? Да не говорим, че има толкова много хетеро сексуални. Аз Маркус Златните Крака посмях да си представя един по-различен, по-красив и по-хомо свят! Не на потните хетросексуални гниди! Не на жените, които си падат по потни хетро сексуални гниди! Позволих си да си представя свят, където еднаквостите се привличат и живеят щастливо. Позволих си да си представя как всички мъжки улични помяри не се занимават със женските улични помяри, а отиват при свойте братя от глутницата! Свят където спагетите са по-вкусни (което не е по темата, но трябваше да спомена) и където тревата расте наобратно, свят на щастие, любов и много, много сърчица по розувите мъжки дрехи. И всеки, който се опита да попречи на утопията ми ще бъде сразен! Защото аз, Маркус Дългите Крака, не искам повече да чакам нежелан в мъжката съблекалня, нито искам да видя още една хетросексуална твар да се разхожда по улицата свободна! За хетеро сексуалните има затвор! Докато не станат истински и горди последователи на розувия път*! (Не се чака дълго за това в затвора)"
Маркус разсъждаваше докато за пореден път причакваше другарите си в съблекалнята. Той отдавна бе служител на адските войски на земята и освен това той бе човека, научил Азис на всички тънкости на хомосексуалността и човека, написал "Моята хомо борба" (Освен това той работеше върху новия си труд наречен "Хомокромикон" което още е известно като хомо версията на сатанистката библия).
Съблекалнята в генералния щаб на войските на Ада на земята не бяха приятна гледка. Поне не за Маркус. Бяха мрачни, със сиви плочки и орнаменти на черепи и кости по тавана. Абсолютен стереотип. Ако бяха дали проекта на дизайнерския гений на Маркус Златните Крака съблекалнята и баните щяха да изглеждат коренно различни! Нямаше да има гадни мрачни плочки и безвкусни черни тавани. Малко розуво тук, малко розово там, повече светлина, естетически изглеждащи пейки със сърчица по тях, душове под формата на еднорози, от чиито рогове извираше вода... Една хомо фантазия.
Маркус се понамести на табуретката си. Личната си, розува, красива, СТИЛНА табуретка. Всеки път като отиваше да се преоблича я носеше със себе си. Харесваше му идеята за мъжката съблекалня, само за мъже, където голите потни тела се къпят едновременно. Всеки ден идваше най-рано, преобличаше се, слагаше табуретката под душа и зачакваше. Когато идваха, останалите воини на злото откриваха, че всички сапуни липсваха, а щастливият Маркус седеше на табуретчицата и пускаше по един на земята.
Странно защо, хората, демоните и другите адски създания, които работеха в сградата, вече не ползваха душовете. На Маркус не му харесваше. И въпреки всичко, той всяка сутрин идваше най-рано и заставаше под душа, с надежда чакайки поне един свой колега, който да реши да се изкъпе в сградата. И мислеше. Мислеше много.
Бе се включил във войските на Тъмнината след като поредната му кандидатура за президент бе отхвърлена. Като малък той си играеше с кукли, кончета и носеше розуво. Не защото родителите му бяха извратеняци, а защото искаше да бъде такъв. Той започна да се увлича по момичешкото чак от първи клас, когато вече имаше правото да избира собствените си играчки и дрехи. А родителите му бяха прекалено заети за да спорят с него.
Хората се присмиваха на Маркус, но никога в лицето му, защото още от малък бе особено пъргав и юмрука му бе като светкавица. Затова и Маркус не винаги бе мразил хетросексуалните - имаше дни, в който просто не им обръщаше внимание, както повечето от нас не обръщат внимание на нехетеросексуалните защото си мислят, че не са заплаха. Но онзи ужасен ден когато омразата се роди в невинното съзнание на хомо-революционера, този ден на първородно зло за живота на Маркус отекваше в съзнанието му все още, ден по-лош от развалено яйце и по-тъжен от нещо много тъжно. Маркус обичаше съученика си по чин Пешо. Небесно кафевите очи на Пешо щяха да карат космите на Маркус да настръхват още от гимназията, ако той не ги бе обръснал още от гимназията. Пешо обаче беше влюбен в Марийка. МАРИЙКА! БЕШЕ ВЛЮБЕН В ЖЕНА! Тогава Маркус се закле да не дава на никой хетросексуален да петни доброто име на неговия свят! Тогава Маркус се закле да промени света! Тогава Мишо Шамара издаде втория си албум! Щеше да махне всички космати, дебели и неопитващи се да променят външния си вид прасета, щеше да направи хетеросексуалността нелегална, щеше да превърне света в перфектното хомо място! И още от малък, той започна да планира новия си световен ред. Беше обмислил всичко, беше изпипал всеки микроскопичен детайл... освен начина по който да го постигне.
Кандидатира се за президент. На САЩ. После на Канада. После на Русия. Никъде не го приемаха. Започна да минава страните по азбучен ред. Когато отхвърлиха кандидатурата му в Япония, обаче, той реши, че се е провалил. Но три дни и 6 килограма сладоледена депресия по-късно той намери решението. Организацията на Дявола на земята. Борба за нов световен ред. Борба за промяна.
Записа се, мина бойни курсове, учебни часове по отваряне на портали към ада, упражнения по създаване на зомби, вуду тренировка, класове по черна магия, правене на пуканки, ядене на некачествен локум и най-ужасното изпитание което трябваше да мине всеки за да стане адски войн...научи се да ака бързо. Работи тежко, работи усърдно, ака много, но се издигна до Генерал в армията на мрака. Бе станал важна клечка, и сега му оставаше само да планира света след Апокалипсиса, след момента, в който Злото победи!
Щеше да бъде прекрасно!
Стана от табуретката, изключи душа и се облече. Днес никой нямаше да се наведе за сапуна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар