Етика на разврата 7

В името на религията на любовта и хуманизма са убивани и изтезавани хора в продължение на стотици години.
Комунизма, мечтата за братство, равенство и свобода е довел до един от най-деспотичните режими на неравенство и липса на лична свобода. Националната идея е толкова сбъркана, че няма дори логическа основа, която да се оспори. Тя е базирана единствено на желанието ти да мразиш. Сега когато издигаме в култ правото на избор, подкрепяме идеята, че е морално правилно да се бомбандира държава защото не приема нашата концепция за право на избор и това е само началото на извращаването на нашата нова светиня. Всичко в което вярваш се самоотрича. Целия смисъл на идеите е да правят живота по-хубав и по-лесен. В момента, в който решиш, че една идея си струва да умреш или убиеш за нея тя губи смисъла си. Как би могла да прави живота по-лек ако се поставя над него?
***
Устата на Ари се изкриви в лека усмивка. От раната, която прободох с ножа започна да тече кръв. Стаята започна да се наводнява с кръв. Лепкавата червена течност стигна до коленете ми.
-Какво променя това Артър?- Попита Ари леко усмихната.
Осъзнах, че не капе само от нея. Видях че от гърдите ми излиза нож и от тях капе гъста червена течност. Кръвта стигаше до кръста ми. Обърнах се назад и там имаше интелигентен на вид човек забил нож в гърба ми. Зад него седеше друг почти като него забил нож в неговия. Зад него седеше трети. Зад него четвърти. Пети. Шести. Седми. Виеха се безкрайни редици от хора забили нож в гърба на следващия.
***
Събудих се и целия бях в пот. Дишах тежко. Ако я убия няма да се промени нищо . Просто ще заема мястото й, както тя зае това на Владимир. Не можеш да спасиш света от насилие с насилие. Това е което инстинктът ни казва, но и това е което ни върти в кръг от началото на времето.
Дядото беше прав. Да си сложим капаци е най-доброто което можем да направим. Тези, които са се научили да мислят след себе си са довели само смърт и нещастие. Истината е могъща, всепомитаща, унищожителна, но никога не е съзидателна. Всичко хубаво което някога е било правено е било направено в името на лъжа. Великата християнска лъжа е съградила целия свят преди да бъде осопорена от всепомитащата истина, донесена от поредните глупави гении. Края и не е довел до нищо повече от кръв унищожение и идването на нова лъжа, която да бъде унищожена от нова истина. Която да създаде нова лъжа, която да съгради свят, който да бъде унищожен от нова истина. Която да доведе нова лъжа. И нова истина.
В името на Христос са убивани милиони. И той гори в ада защото се е опитал да спаси света с истината. До него са Шекспир, Гьоте, Кафка, Ницше, Левски, Кенеди, Омир, Жана Дарк, Шарл де гол, Ататюрк, Мартин Лутър Кинг, Волтер, Вилхелм Тел, Панчо Виля, Гарибалди, Хо Ши Мин, Ленин, Маркс, всички царе, всички национални герой, всички велики философи, поети, всички борци за свобода, гении, оратори, светци, мисионери независимо дали искрени или не. Дали отдадени или не. Дали жертвоготовни или не. Всички гният в ада. Защото са предизвикали порив за свобода, който е довел само до ново по-жестоко робство. Защото несъзнателно са ни излъгали да се въртим в кръг на насилие и омраза. Единствените невинни са полуграмотните, трудолюбиви Оувесовци, които вие прочели хиляда книги, но ненаучили се да мислят глупаци гледате надменно и които се спукват от работа в името на каквото и да е. За да строят света на новите лъжи, който просто ще бъде разбит от друга истина. Единствения сигурен начин ръцете ти да останат неизцапани с кръв е да бъдеш никой. Да умреш тихо и мирно в лудница докато най-смислената цел на живота ти се крие в опитите да спиш с някоя от по-хубавичките и млади санитарки. И аз се връщам там.
***
-Ще се връщам в болницата.- Казах тихо.
Ари и Джон бяха на балкона и гледаха към селото.
Джон ме погледна жално.
-Добре. Ще ти помогна с багажа.- Каза на края той.
***
1 ден по-къно
Артър си беше тръгнал на миналия ден. В къщата беше станало нетърпимо тихо. Джон изпитваше мъчително, виновно безразличие. Знаеше, че трябва да е нещастен и те да му липсват, но просто не изпитваше нищо. Или може би грешах. Може би само аз чувствах подобни болни емоции. Защото наистина съм социопат лишен от способността да изпитва съчувствие.
-Можеш да останеш колкото пожелаеш. Можеш да разчиташ на парите на семейството. - Каза тихо младият изобретател.
-Благодарна съм ти. Но, не искам. Тогава никога няма да знам защо съм го направила.- Малкият брат ме погледна неразбиращо, но явно не искаше да задава въпроси затова просто се отказа.
Ако бях приела парите никога нямаше да знам, че не съм направила всичко това именно заради тях. Никога нямаше да съм сигурна, че го правя просто защото е правилно.
-Чувствам се като предател, че си тръгвам точно сега.- Над селото бяха провиснали черни облаци. Скоро щеше да завали и тук.
-Недей.- Отговори Джон.- Не си длъжна да оставаш.
-Искаш ли да правим секс?- Малкият брат ме изгледа стреснат.- Забрави. Утре ще хвана влака и ще се върна в града.
***
5 години по-късно.
Все още прекарвах живота си в писане на книжки за възрастни, които само децата четат, и в опити да правя секс с някоя от по-младите и хубавички санитарки.
-Артър!- Извика дебелата Лили.- Има писмо за теб.- Подаде ми някакъв бял плик. Отворих го. Буквите вътре бяха сякаш рисувани.
" Скъпи ми изтерзани писателю. Пиша ти това писмо, за да знаеш, че не си спрял да бъдеш един от най-интересните персонажи в книгата на живота ми. Мислех за теб дори като за човека, който изпълнява главната поддържаща роля, но това е в случай, че аз съм добрият герой, а вече започвам да се чудя дали е така . Може би аз съм злодея, а ти си протагониста? След последното ни преживяване знам, че няма да се оплашиш от факта, че следя какво става с твърде неинтересния ти живот. Знам, че все още прекарваш дните си избирайки "Да не бъде" в градската болница за хора с душевни проблеми. Мисията ми не е приключила и съм твърде млада, за да изпадна в летаргията, в която рано или късно изпадаме всички, но се уморявам все повече и усещам, че скоро ще трябва да пръсна мозъка си като останалите. Пиша ти това писмо защото искам ти да си човека, с който да хибернирам на някой плаж на Хавайте. Знам, че няма да избягаш от там, но пращам писмото толкова рано, защото също така знам и че няма да се съгласиш веднага. В момента, в който четеш ще се ядосаш и ще си сигурен, че ще откажеш. След месец ще ти идват натрапчиви мисли, за двама ни малоумно охилени на някой кей, а след още три месеца ще се молиш да се появя по-скоро. Забрави за вътрешните си борби приятелю. Винаги е по-добре да умреш невинен заобиколен от красавици в скъп курорт, от колкото да умреш невинен в лудница.
С обич и уважение, искрено твоя Ари"