Ад и Рай - 10

Денят беше тъжен. Денят беше мрачен. Драматична чалга балада караше въздуха да трепти по особено трагичен начин. Зъл полтъргайст чалгар се бе качил на някакво дърво и бе надул колоните си така, че озвучаваше цялата адска база. Ако се съди по трептенията на въздуха днес би бил един съдбоносен ден. Но кой идиот би съдил по трептенията на въздуха?
Днес се събираше адския съвет. Мястото, където се решаваха важни неща относно това какво е лошо и какво трябва да правиш ако искаш да си лош. Самия господ не би могъл да напише библията си без тези събирания, защото той не е много идейна личност (поне според дявола) и не може сам да реши какво е лошо, за да го напише в книжлето си. Например в първия вариянт на библията господ бил написал, че е лошо да се ядат спагети с лъжица и въобще не се усетил, че това е нелогично, докато дявола не му го намекнал с фразата "Това е нелогично" .
От всякъде се събираха адски изчадия. Зли вещици, огромни циклопи, отмъстителни духове и най-злите-гимназиални учители по немски се стичаха отвсякъде за да присъстват на съвета. Не че имаха желание да решават нещо, но на съвета се даваха и безплатни понички - нещото заради което не веднъж господ се бе дигизирал като демон.
Съветът започна със зловещо звучащ рог, както всеки път ставаше. Фергюсънсън излезе. Дамите около него припадаха. Елегантния вампир бе мечтата на всяка млада демонка. Духове на самоубили се имота девойки (или просто имота) плакаха по цели нощи, че немогат да се самоубият пак защото Фергюсънсън не им обръща внимание. От своя страна жестокия вампир винаги си мислеше, че припадат около него защото мирише и дори щеше да порозовява малко, ако не бе толкова неестествено блед (което за един вампир впрочем е съвсем естествено). Те му пращаха рози, а той си мислеше, че го мразят и искат да се ободе на тях. Някаква по-хитра млада вампирка дори веднъж му прати картофи, които щяха да спечелят сърцето му, ако бяха стигнали до него, но пощальонът ги изял веднага. Около пощальонът често изчезваха неща.
Фергюсънсън се качи с бавна крачка на подиума и огледа всички съветници. Погледна скастрящо някакъв зъл вариянт на духа на Чърчил, който най-непочетително се опитваше да си изяде една поничка, въпреки че рогът вече бе прозвучал. Клонингът веднага спря.
-Днес, мои чеда! -Прогърмя гласът на ръководителя като машина за пуканки.- Сме се събрали тук за да решим много важен въпрос!
Всички заслушаха, защото грешно предчувстваха, че ще стане въпрос за ядене. Всеки слуша когато става въпрос за ядене. Пълчищата запищяха и заподсвиркваха в радостно очакване.
-Дяволът лично ме уведоми, че сцената е готова и трябва да съберем войски, за да напaднем райските пазители. Денят на ада на Земята дойде!
Маркус, който седеше до едно огромно (и много сладко според него) чудовище от мъжки пол, което едва се сместваше в по-отдалечената от Маркус част на седалката, извика.
-Да! И тогава ще излъжа всички и злият ми таен план за глобална любов и сърчица по пейките ще стане истина!
Всички замълчаха за момент, но после Фергюсъснсън продължи делово.
-Сега да поговорим за поничките...