АД и Рай - 9

Форестър живееше живота си както обикновено - ходеше на работа, връщаше се вкъщи, караше се с жена си, отиваше на работа... Единствената радост в живота му беше голфа в неделя. Той мразеше голфа. Като цяло животът му беше какъвто беше преди "инцидента", както вече наричаше онази странна случка. И изглеждаше доста интересен и хубав, въпреки несправедливостта му. Докато един ден...
Един ден, по нищо неотличаващ се от всички други, Форестър се събуди, изми си зъбите, взе пощата и си направи протокалов сок. Докато закусваше реши да разгледа днешните писма. Повечето бяха сметки, мярна се дори една картичка от тъща му, която той запали със садистична усмивка на лицето си. Но един плик беше различен - беше черен, със странни знаци и може би дори келтски руни по него. Адвокатът веднага усети нещо нередно и дори почти се беше убедил да не отваря плика, но любопиството му беше много по-силно от инстинкта му за самосъхранение, който точно в този момент бе организирал протестен митинг пред парламента на съзнанието му. Форестър взе писмото. Придаде си смела гримаса. Огледа се, за да е сигурен, че няма никой. Замени смелата гримаса с нова, която доста повече подхождаше на психическото му състояние. За да придобиете идея, ще спомена, че гримасата също би подхождала и на физиономията, която се появява на лицето на един кремвирш преди да бъде изяден. Ако кремвиршите въобще имаха лице, разбира се. С тази съвсем подходяща за момента инфантилно-страхлива физиономия адвокатът отвори тайнствения плик. Бе изненадан. Бе онази специфична изненада, която идва когато очаквате да бъдете изненадан, но всъщност става точно това което се предполага, че ще стане. С други думи вие пак сте изненадан, но по един много по-специфичен начин. Форестър очакваше анкета и дойде именно анкета. Това което обаче досега не бях споменал за него бе, че той беше истинска борбена душа и нямаше никакво желание да изпълнява това, което някой друг му каже. Той тропна с крак както би направило малко момиченце и смело заяви:
-Няма пък! Търсете си друг за тестовете!
Което естествено беше глупаво, защото в ада си имаха цял отдел за хора, който просто отказват да бъдат опитна мишка и имаха достатъчно умения и методи, за да се справят дори с Рамбо в лошо настроение. Адвокатът забеляза ново писмо в пощата. От тъща му. Щеше да идва следващата седмица. Форестър погледна нагоре намусено и изпъшка(една от странностите на хората е, че независимо дали се занимават с дявола или бога, гледат нагоре когато се сърдят на физичните закони и други такива работи).
-Добре де, печелиш!- С тези думи героят ни погледна анкетата. На пръв поглед в нея нямаше нищо забавно, което е съвсем нормално за анкета, пратена от ада. Все пак ада е място за мъчения и други такива не много забавни работи. И все пак тази анкета създаваше грешното впечатление, че дявола няма чувство за хумор. Казвам грешното, защото ако все пак отида в пъкъла не искам да ми се сърдят много повече, отколкото вече го правят.
Форестър започна да чете...