Ад и Рай 7

Химикалката падна на земята с тихо "дзвън". Ръката, която я беше изпуснала, сега висеше безжизнено. Мъжът в стола извика.
Нещо голямо и черно се спусна от тавана по стената зад него. Светлините запремигаха. Атмосферата натежа, човекът виждаше дъха си все по-ясно. Температурата явно рязко падаше. Радиото запръщя и каналите започнаха да се сменят. Черното петно на пода възобнови движението си, този път към стола, в който безжизнено седеше мъжа.
Той беше на средна възраст, въпреки че косата му вече бе леко прошарена. На места бръчките бяха по-дълбоки, но като цяло изглеждаше нормален. Само дето изглеждаше и мъртъв. Един напълно нормално изглеждащ мъртъв мъж в стол. Единствено бясно движещите му се очи доказваха обратното. Явно бе парализиран. Казваше се Рики Форестър и беше адвокат.
Черното петно вече беше стигнало средата на стаята, когато радиото се спря на определен канал. Форестър очакваше зловещи детски песнички, или странен нечовешки глас, но не и следните думи:

I've got big balls
I've got big balls
And they're such big balls
Dirty big balls
And he's got big balls
And she's got big balls
But we've got the biggest balls of them all

Петното спря рязко. От областта на пода, в която се намираше, се чу нервен глас:
- Мамка му. А по програма трябваше да има откачен, говорещ на латински. Гадни нередовни радия...
Мъжът явно се бе посъвзел. Лицето му губеше сивкавия си оттенък.
- Пффф! Все нещо се проваля. И защо все на мен? Обясни ми? Всички други си минават и готово, никакви проблеми. Никакви трудности. Просто отиват, правят някъв по-ефектен номер и се връщат вкъщи...
Форестър вече седеше свободно на стола си, впил поглед в петното. То вече не беше толкова петно, колкото появяваща се фигура. От земята всякаш израстваше женско тяло.
- ... и на всичкото отгоре вече ми е 12ти опит. Още един и съм дотук с блестящата кариера. А аз от малка мечтая за това! И Фергюсънсън няма да може да ме забележи...
Форестър вече беше преодолял огромния си ужас и сега гледаше с огромен страх. Скоро след това смени страха с огромен уплах.
- ... и така и не успях да накарам вратата да скърца зловещо. А петия път...
Петното бе израсло и вече беше почти перфектна женска фигура. Само главата беше малко размита.
- ... оня глупак бил объркал мп3ката. И вместо странен детски плач пуснал няква чалгия. Та циганчето като почна да бие кючеци и да щрака с пръсти...
- Ъъъъ... Не че искам да те прекъвам, просто... Какво подяволите става?
Жената чак сега спря дългите си обяснения, погледна го и се ухили. Огромни остри кучешки зъби пробляснаха на светлината на настолната лампа.
- Ха! Ей, ще ми направиш ли една услуга?
Форестър не успя да се учуди както подобава за подобна ситуация, когато се чу как изрича нещо от сорта на "мхъмхъ хмъ ъхъ".
- Като дойде анкетата не споменавай тоя гаф с радиото... и сичко останало. Много ще ми помогнеш.
- Ъ. Анкетмхъмхъ?...
- Анкетата я! Тая за плашенето. Се пак трябва да ме оценят някак...
- ???
След тази мъдра реплика на Форестър, новодошлата се обърна и скочи през прозореца. След малко обаче се върна с думите:
- Мерси много!
И изчезна.