АД и Рай- 8

Всичко бе изпаднало в тишина. Тишина, която би напсувала звучно играчката с удрящите се едно в друго черепчета, ако не бе твърде възпитана за това. Стаята бе потънала в една крайно възпитана тишина. Фергюсънсън реши, че е минало достатъчно време и вече няма никой наоколо. Заогледа се с тиха нотка на конспирация в погледа. Стана от страховитото си керсло, огледа се отново, ослуша се, почеша си гърба и погледна надолу. Дори с нетренирано око се виждаше, че паркета е евтин. Беше сух, напукан и на места се беше подул. Фъргюсънсън се наведе и заби острите си пръсти в една от по-дебелите пукнатини в пода. Дъската, която беше хванал, тихо изскърца и се отмести. Под нея се виждаше дупка, голяма колкото за човешка глава. Именно за това я бяха ползвали и предишните ръководители на адските орди, но въмпира, който се беше надвесил над въпросното скривалище, не беше като предшествениците. Под дъската бяха скрити стотици броеве на мечо Пух. Той взе няколкото привидно по-нови отгоре и с инфантилна усмивка на бледото си лице се отдаде на малката си мръсна тайна. Точно в този момент на извратена идилия, небето прогърмя и изведнъж въздуха стана по-плътен. Знаците на Дявола*. Ръководителя на адските войски на земята отвори бързо тайната дъска, напъха списанието под нея и падна с тежко дишане. Нужни му бяха 7 секунди за да осъзнае, че бе оставил останалите току що извадени броеве на бюрото. С бесен вик на ужас се хвърли към тях, но беше вече късно...
Когато стигна бюрото, на него вече се бе появило писмото. И както подобава на едно себеуважаващо се писмо от дявола, то бе донесло и адските пламъци със себе си. Което като идея не бе никак лошо, но на практика създаваше много неудобства както на адските бюрократи, така и на земните. Фъргюсънсън с поглед на неуправляем страх се втурна към пасващото по цвят шкафче вляво от бюрото, отвори го и извади също толкова пасващ цветово пожарогасител. След не повече от минута пламъците бяха угасени, но непоправимото се бе случило - поне 2 броя бяха напълно изпепелени, а останалите бяха със сериозни изгаряния.
Фъргюсънсън беше в истерия. Тръшкаше се, плачеше, ругаеше. След десетина минути подобни действия той се успокои - бе намерил решение на кризата. Седна на стола си, придоби си важен вид и натисна копчето на телефона.
"Веднага тук."
След тези хладнокръвно произнесени думи той се облегна на стола си и зачака. И продължи да чака... От скука започна да брои мухите по тавана. Като че ли играеха футболен мач, и мъртвите бяха с явно превъзходство. С най-неявно превъзходство, разбира се, бе мухата, която играеше топка.
На вратата се почука и в стаята влезе дребно нервно човече.
- Сър, сър... сър.
- Във връзка с адските и демонични проучвания и експерименти, които водя, са ми нужни следните предмети: Глава лук, чесън, брадавици от жаба, кокали от прилеп и каишка на адска овчарка. Ааа да и четирите последни броя на Мечо Пух. - някак небрежно добави той.
Човечето изглеждаше озадачено, но сметна, че повелителят му е прекалено умен и коварен, за да го разбере простия му ум, а и беше доста неразумно да подлагаш под въпрос действията на този, който има навика да хвърля хората на лъвовете.
Минута по-късно Фегюсънсън се успокой и взе писмото от бюрото. Писмо от самия Дявол. Разпознаваше се по намигащото и изплезено демонче на марката...

* * *