Знаеш ли...

                - Знаеш ли, ходих на море сам тази година.

                - Не ти ли беше скучно? – попита бръснаря, докато остреше бръснача.

                - Глупости! Нямаш представа колко е хубаво да се разхождаш сам по плажа. Няма кой да те притеснява, да ти говори и да ти разваля гледката. – клиента се разпали, - И сутрин никой не те буди рано, за да ходите да се печете. Боже, колко мразя да се пека!

                Бръснаря издаде одобряващо „мхм” и започна да маже бузите му с пяната за бръснене.

                - Да! Беше страхотно. И на нова година бях сам! Много е хубаво, казвам ти. Сядаш си до елхата, гледаш лампичките и си отваряш шампанско. Идилия! Тихо, спокойно, няма кой да ти писка, че иска пиратки и да ти говори пияни глупости!

                - Е, защо не с приятели?

                - А, ами те всички се изпожениха и си празнуват с децата. Ужас! Представяш ли си? Готвене, чистене, приготовления... А накрая планини чинии! Не, мерси! Така си ми беше супер.

                - Ами ти защо не се ожени?

                Клиента мълчаливо загледа отражението си. Бръснача меко се плъзгаше по врата му.

                - Да си сам е страхотно. От както съм сам ми е толкова спокойно! Преди, като още имах гадже, постоянно ме караше да ходим на кафе, да я возя натам насам... И сутрин ставаше рано и ме будеше. И не можеше да прави кафе. Какво ти правене, та тя дори не пиеше кафе! Като излезем навън си поръчваше мляко с какао. Детинщина!

                Постоянно ме караше да ходим по ресторанти и дискотеки. Ненавиждам дискотеки! И ми викаше „Аси”. Пф, толкова го мразех тоя прякор. И ме караше да „си готвим”, което всъщност значеше аз да готвя, а тя да седи на дивана и от време навреме да се сърди, че съм сложил много сол. И се разстройваше и ми крещеше, че съм го пресолил, и отказваше да го опита. А накрая, след петнайсет минути убеждения и молби опитваше и, почти с разочарование, казваше „мда хубаво е”. Ох. Постоянно ми се караше, че й готвя мазни неща и ми казваше, че целулита й никога нямало да се махне с такава диета. По дяволите, та тя ме молеше да й готвя тези неща? И на всичкото отгоре нямаше целулит. Винаги е била с перфектна фигура, но как ще й го обясниш, че да ти повярва?

                Ами нощем? Постоянно съм й дърпал одеалото, хъркал съм, въртял съм се... И като се събуди трябва да се събудя и аз, естествено. И се разстройваше за някакви глупости от миналото. Държеше ме буден нощем, въпреки че трябва да ходя на работа, за да си говорим за някое си там мое бившо гадже. И колкото повече ми се спеше, толкова повече й се говореше...

                И постоянно ме караше да ходим за сладолед. Понякога трябваше да вървим адски дълго, в най-голямата жега, само за да си вземе една топка Линд. И то от специално място. Въобще не обичам сладолед. Но тя настояваше и ме караше да крача с километри, само защото харесва една единствена марка...

                Абе, да ти кажа, страхотно е да си сам. Спокойствие, самостоятелност, живот... Страхотно е.

                - Ахам. – бръснаря вече привършваше.

                Клиента гледаше мълчаливо в огледалото. Сякаш съгласявайки се с някаква своя мисъл, рязко кимна на изображението си.

                - Кога стана? – попита бръснаря сериозно.

                Лицето на клиента стана мрачно. Болезнен спомен премина през погледа му.

                - Преди две години.

                - Какво беше?

                Клиента за пръв път погледна бръснаря в очите. През огледалото.

                - Не би ли трябвало да знаеш?

                - Знам. Но трябва да го чуя от теб.

                 - Катастрофа.

                Бръснаря разбиращо поклати глава.

                - Знаеш правилата. Ще имаш една година.

                - Знам.

                - Сигурен ли си?

                - Да.

                Бръснаря отново кимна. Избърса останалата пяна от лицето на клиента си и махна пелерината. Клиента разтърка гладката си брада.

                - Шест лева. – каза бръснаря.

                - Само? – клиента беше учуден.

                - Е, не само... – очите на бръснаря лукаво блеснаха. – Но засега шест лева.

                - Не трябва ли да се подпиша някъде? –попита клиента озадачено, докато вадеше портмонето си.

                Бръснаря се засмя.

                - Мисля, че гледаш много филми. – отговори той и взе парите. – Приятен ден.

                - Мерси. Чао.

                Клиента сковано излезе от бръснарницата. Отново разтърка брадата си. Навън беше прекрасен ден и слънцето беше високо в небето.

                - АСИИИ! – тънко гласче разкъса въздуха. Всякаш от нищото изскочи Тя и се хвърли на врата му. – ЗДРАВЕЙЙ!

                - Хей! – усмихна се той. – Как си?

                - Супер! Хайде да ходим за сладолед?

                - До онзи на майната си?

                - Естествено! Не искаш ли сладолед?

                Той се ухили до уши.

                - Душата си продавам за един сладолед.