Джак и Джим пийват кротко.

Джак: Знаеш ли, Джим, напоследък все повече се замислям за преходността на нашия живот. Ние сме просто една малка капка в големия океан на идеите, ние не служим за никаква друга цел освен да позволяваме на именно тези идеи да се размножават и развиват.

Джим: Знаеш ли, Джак, напоследък все повече се замислям колко ужасяващо скучен си станал. Но, имайки предвид, че ми купи уискито, ще се опитам да изтрая поредната ти говорна диария. Та, това, което ти казваш е, че ние сме две от безбройните клетки в структурата на идейния свят?

Джак: Буквално! Ако погледнем нашия свят през, грубо казано, очите на една идея, ще видим, че ние действаме на същия принцип, на който действат клетките в организма. И по същия начин различните идеи имат различни взаимоотношения помежду си, било то вражда или симбиоза.

Джим: Симбиоза? Като например капитализмът и хедонизмът? Чалгата и себеомразата?

Джак: Да, но също така и различните видове национализми. Турският национализъм и българският национализъм се подсилват взаимно. Дори бих казал, че за нито едно от двете не е изгодно войната да стигне края, към който се стреми.

Джим: Дявол да го вземе, Джак, адски прав си. Може би наистина сме само пионки в безмилостните войни, които идеите водят за собственото си оцеляване. Бих казал, че различните идеи оцеляват по различен начин.

Джак: Разбира се, Джим. Но за да разбереш как идеите оцеля..

Джим: Долей ми уиски, моля те.

Jack:

/Джак долива уиски/

Джак: Докъде бях стигнал?

Джим: Май пак говореше за някой от твоите разкази.

Джак: Възможно е..

Джим: Май беше „Музата на сарказма” или онзи другия.. „Етика на разврата”. Но трябва да ти кажа, че любимият ми от твоите разкази е онзи за Лютачушкамен.

/ Джак и Джим се смеят /
Джим: Всъщност, сетих се за какво говореше. За света на идеите.

Джак: А да! За да разбереш как оцеляват различните идеи, ще трябва да разбереш как оцеляват съставните части на идеите.

Джим: Имаш предвид нас, хората?

Джак: Да, и нас. Да погледнем атомите.

/ Джим се оглежда /

Джак: Атомите са най-стабилната структура от елементарни частици, затова и са оцелели най-дълго във времето. Някои атоми не са толкова стабилни, но пък често се образуват и разпадат. За тях също, можем да кажем, че са оцелели дълго във времето. Сега да погледнем химичните съединения.

/ Джим не се оглежда /

Джак: Оцеляващите най-дълго от тях са най-стабилните структури от атоми или тези, които често се сформират и разпадат. Те сами по себе си са една каскада от физико-химични взаимодействия.

Джим: Разбирам накъде отиваш. Бихме могли да отнесем същия принцип и за биологията – каскада от биохимични реакции, в която се запазват най-стабилните структури или тези, които възникват и се разпадат бързо. Както са плодовите мушички.

Джак: Ех, ти и твоите псевдоразсъждения.. Но иначе, да, прав си. И сега стигаме до идеите – те са каскада от социобиологични реакции, в които се запазват гореспоменатите структури.

Джим: А кое прави една идея стабилна, Джак?

Джак: Различни неща, Джим. Раят, да речем, е една концепция, която се харесва на хората и винаги ще се харесва на хората, затова религията я интегрира към структурата си като защитен механизъм за оцеляване. Друг фактор е колко човека са умрели за тази идея, например, за демокрацията, свободния пазар или националната гордост. Тоест експлоатация на чувстово за вина. Ти не се ли чувстваш виновен, че се радваш на боядисания паметник, когато хиляди хора са умрели за него?

Джим: Мисля, че разговорът се отклони от първоначалното си трасе. Но схванах какво имаш предвид. Механизмите за оцеляване на идеите се градят на емоционалните механизми на хората. Освен, чакай малко.. науката, например, тя има изцяло емпиричен подход.


Джак: Така е. Но твоята липса на каквато и да е подредена мисъл, дори бих казал, просто мисъл, те доведе до извода, че аз съм се съгласил с теб за механизмите. От друга страна си прав – не всички идеи разчитат на емоциите, за да съществуват. Освен науката, която ти сам каза, че е емпирична в същността си, има и други методи. Да речем, скинарството. То няма никакви емоционални ползи, няма рационалност. Как тогава е все още живо? Скинарството е идея, която блокира приема на всички останали идеи, които и противоречат или са недостатъчно доказуеми пред постулатите й.

Джим: Нещо като филтър. Хм.. хитро, наистина. А какво ще кажеш за идеите, които възникват и се разпадат бързо.

Джак: Това, Джим, са идеи, до които всеки може бързо да достигне, но тъй като имат малко до никакво приложение, бързо изчезват.

Джим: Като например колко е яко да се уригваш?

Джак: Ти мислиш, че е яко да се уригваш?

/ Джим се уригва /

Джим: Джак, знаеш ли колко много хора са умрели, за да можем аз и ти да се уригваме свободно. Възползвай се!

/ Джак се уригва /

Джим: Мисля, че разбирам какво имаш предвид. Но ето ти малко храна за размисъл – ти си тъп. Помисли върху това. И то добре.

Джак: Спирам ти уискито.

/ Джак посяга към чашата на Джим, но Джим е твърде бърз за пияните опити на Джак да саботира удоволствието му /

Джим: Извинявай. Ето ти наистина храна за размисъл. Ако погледнем всичко, което казахме до момента през призмата на Юнгиевата теория, можем да заключим, че всичките ни хипотези са резултат от преминаването им от колективното несъзнателно към колективното съзнателно. Но ако погледнем Юнгиевата теория през призмата на нашите хипотези, също така можем да заключим, че идеята на Юнг е оцеляла в обществото, само защото има почвата да остане стабилна. Това са идеи, които обясняват идеи.


Джак: Брилянтно, Джим. Може би трябва да направим филм за това.

Джим: И да вземем Леонардо ди Каприо да играе в глваната роля.