История от Фелдмаршал Джони
част трета
3. Уиски
Всеки човек мисли за различно нещо, когато има малко свободно време. Стефан композираше арии, Иван търсеше нещо запалимо, Джолев се чудеше какъв е шанса при препиването да се е раздвоил и другата част от него да е в различно измерение, а Крисо си мислеше, че му се пие бира. Поради тези обстоятелства това, което той каза, докато четиримата се мъчеха да отворят вратата на Националния военноисторически музей, беше повече от последователно.
- Пие ми се бира.
- Ако има ад, то това е той. Можете ли да си представите нещо по-лошо от свят без алкохол? – попита Стефан.
- Свят без огън и алкохол. – тъжно каза Иван.
Бравата щракна и нашите герои с нежна грация се изсипаха в сградата. Заради ограничени бюджетни средства нашата история нямаше възможност да си осигури правата за снимки в Националния военноисторически музей, затова случилото се там ще остане мистерия. Това, което се случи 15 минути по-късно пред входа на музея, обаче, си беше надлежно документирано.
Крисо, Иван, Джолев и Стефан изхвърчаха от вътре, като последният се претъркули, не толкова защото се беше спънал, а по-скоро защото формата му на идеална сфера бе много подходяща за това. Когато най-накрая стигнаха безопасността на тъмна пресечка, Иван бе първият, който се реши да започне интелектуалната дискусия за вечерта:
- Мамка му.
- Не, че не съм сигурен във вашата ловкост, но някой сети ли се да вземе бутилката? – попита Крисо, който се чудеше дали топката болка в горната част на корема му е далак или малък ядрен реактор.
- Малко ми беше трудно да се съсредоточа, докато триметрови нинджи се опитват да ме обезкостят. Никога повече няма да ям обезкостено свинско. – сподели Стефан.
- Не бяха нинджи! – въодушевено му противоречи Джолев, - Носеха костюми.
- Модерните нинджи носят костюми. Много е стилно да носиш костюм. – каза Иван, познавачът на модерни тенденции.
- Аз взех бутилката.
В този момент на планетата нямаше по-концентриран ужас от този, който се намираше на пресечката на Оборище и Черковна.
- ТИ СИ Я ВЗЕЛ? – Крисо бе възприел цвета на един от далечните си прадеди, омара, - КОЙ ПОДЯВОЛИТЕ ОСТАВИ ДЖОЛЕВ ДА ВЗЕМЕ БУТИЛКАТА? КАК МОЖЕ ДА ДАДЕТЕ ЕДИНСТВЕНИЯ НИ ШАНС ЗА СПАСЕНИЕ НА НАЙ-НЕКАДЪРНИЯ ЧОВЕК ВЪВ ВСЕЛЕНАТА?
Въображението на Стефан се развихри. Какви ли не ужаси се мяркаха пред очите му – от натрошени стъкла и капки кехлибарена кръв до забравени полуотворени капачки. Но това, което последва, и най-смелия специалист по теория на вероятностите не бе очаквал.
- Спокойно бе нищо, й няма. – Джолев извади здрава бутилка Джони Уокър от чантата си. – Дори не се е отлепил етикета.
Изумителното събитие би накарало редица слабохарактерни хора да припаднат. Затова Стефан припадна. Иван се разтресе. Крисо премина към виолетовия спектър.
- Как... как е възможно? – с треперещ глас попита Иван. – Ти... си направил... нещо като хората...
- Ами, явно некадърността ми не е сработила. Пък и това е добра новина, нали? Все пак бутилката ни трябва, а други бутилки уиски в България няма.
Шокът не позволи на останалите да продължат разговора докато не стигнаха апартамента на Драго. Там ги чакаше Киро, който бе оставен да пази еквивалента на брат си в тази вселена. Истинският Драго не се бе пренесъл с тях през нощта на алкохолния разврат, защото имаше лекция на следващия ден и се ограничи в пиенето.
Дебатът преди взлома беше доста разгорещен, защото от една страна не искаха да взимат Джолев със себе си, защото непременно щеше да извърши нещо глупаво, а от друга защото не искаха да го оставят в апартамента със заложника, защото непременно щеше да извърши нещо глупаво. Накрая везните се наклониха в полза на Джолев в обира, защото така разчитаха нормалността на тримата му съучастници да компенсира донякъде неговата некадърност.
Киро, след като чу за ужасяващата проява на нормално поведение у Джолев, едвам забележимо се клатушна, след което си намери стол.
- Бахти, тва Джолев да направи нещо нормално.
- Не виждам какво толкова учудващо има, - започна да се оправдава Джолев, - все пак правя повечето неща нормално – дишам, ходя, говоря.
- Понякога забравяш да дишаш, когато ходиш минаваш през най-отвратителните неща по пътя, и говориш с правописни грешки. Джолев, ти си идиот. – увери го Крисо с лицето на познавач.
- Добре, стига сте се концентрирали на мен, да се върнем на обира. Защо, според вас, когато влязохме вътре ни дебнеха шест костюмирани специални агенти?
- Защо реши, че са специални агенти? – попита Стефан, който печелеше споровете си, повтаряйки едно и също по различни начини, - Аз мисля, че бяха нинджи.
- Модерните нинджи носят костюми, - потвърди Иван. Иван много обичаше нинджи, а също така много обичаше и костюми, затова му беше трудно да се откаже от идеята за костюмирани нинджи. Дори планираше след като се върнат у дома да стане първата костюмирана нинджа там.
- Явно алкохолът в тази вселена се пази много зорко. – Джолев демонстрираше странна логически издържана последователност на доводите, - Може би съществува някаква международна агенция, която да се занимава със следенето на алкохола по света? Ще е добре да проверим в интернет. Пробвайте „Контролно-Разузнавателна Агенция за Възспиране на Алкохола”.
- КРАВА? Джолев, това е най-малоумното, идиотско, невъзможно, непоследователно, ограничено, пост-модернистично*, безсмислено...
- Крисо, - опита се да го прекъсне Киро, който вече се беше гмурнал дълбоко във водите на интернет.
- НЕМЕПРЕКЪСВАЙ! ... невъзпитано, неблагоприятно, некрасноречиво, антидепресиращо...
- Мисля, че вече започва да използва всички прилагателни с повече от 4 срички, които знае. – прошепна Стефан на Иван.
- ...корозиращо, стресиращо, преобладаващо и чиста проба тъпо предложение, което съм чувал.
- Крисо.
- Какво?!
- Виж това. – каза Киро и обърна лаптопа към него. Ченето на Крисо увисна.
- „Агенцията се занимава с проследяване, откриване и задържане на лица и организации, занимаващи се с потребление или производство на алкохол без лиценз на ООН. Една от най-влиятелните в света и с най-висока юрисдикция във всички държави на ООН...” – прочете на глас Стефан. – Как ли са разбрали, че ще ограбим музея?
- Сигурно на вратата на музея е имало датчик, а в София има редовно поделение от агенти, които пазят бутилката уиски, както и стоте бутилки ракия, произведени за честването на забраната на алкохола. – каза Джолев, - Най-вероятно влизайки сме задействали алармата, а агентите, които без съмнение са най-добрите в света, са се появили веднага. Лошото е, че сега ще тръгнат след нас...
- Да, добре, Джолев, точно така е станало. – каза Иван, който тъкмо си бе спомнил как се ползва Сарказма.
На вратата на Военноисторическия Музей, без да му пука кой знае колко за мнението на Иван по въпроса, спокойно си мигаше лазерния датчик на КРАВА. Двайсетина агенти се бяха събрали и оглеждаха местопрестъплението.
- Имаме нов играч. – каза агент Смит, - Неизвестна групировка. Някой без каквито и да е идеали. Някой безскрупулен индивид, който няма да се спре пред нищо за да почерни обществото ни. Някой твърдо решен да се напие.
*Крисо не обичаше много постмодернизма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар