Юмруците ми започнаха да разбиват кости. Чувствах се толкова жив. До момента, в който някой не ме изрита между краката с бутонките си.
-Хей! Хора спрете! - Каза някаква хлебарка. - Вие даже не ги познавате! Не си струва да се биете за тях! - Тогава отиде при буркана с повръщано и му свали маската. И отдолу беше някакъв човек. Същия като нас. Също толкова смутен и малодушно изглеждащ.
- ХА! И това е вашият лидер! - Изсмях им се аз. Но тогава хлебарката дойде и при лайното. Свали и неговата маска. И там отново имаше хилав, тъжен мъж.
- Вместо това можете да последвате мен! - Каза хлебарката и всички заедно потеглихме на изток.
"Из 138 кратки прози във въображението на една скарида."
СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА
Няма коментари:
Публикуване на коментар