Точно както си ходех по тротоара и знаех, че нещо ми липсва, пред мен изскочи лайно. Голямо, мазно, кафяво лайно, което ми говореше. И ми казваше, че цял живот не съм се държал както трябва, защото съм бил жалък плужек с робска психика. Бил съм малодушен страхливец. И ми обеща, че ако дойда с него ще ми покаже как да се променя. И аз го взех. Докато пътувахме то ми четеше стиховете си, в които ми припомняше как не съм посмял да направя нищо онзи ден когато са пребивали човек пред мен, как жена ми щяла да ме изостави защото съм бил мекушав.
То беше ерудирано лайно. Беше чело много книги и бързо се превърна в моя морален учител. И започнах да разказвам за хората на него и те бързо придобиха уважение. Започнахме да разнасяме словото за новия ни водач. И вече бяхме станали толкова много, че сигурно се виждахме от космоса, когато пред нас изскочи друга тълпа, предвождана от повръщано в буркан.
-МОЯТА ПОЕЗИЯ Е ПО-ДОБРА!- Каза лайното.
-ТИ ДОРИ НЕ МОЖЕШ ДА СЛАГАШ ЗАПЕТАЙКИ!- Отвърна му повръщаното.
-ИМА САМО ЕДИН НАЧИН ДА РАЗБЕРЕМ ТОВА...
ПРОДЪЛЖЕНИЕТО!
Ту би кънтиниу
Няма коментари:
Публикуване на коментар