Кратък разказ номер 36

Небето плачеше над тъмните улички на София. Стъпките отекваха и изчезваха в далечината. Никой нямаше да обърне внимание на писъка ти тук. Той бе просто част от звука на нощта.
-ХЕЙ, МАЦЕ!- Амебата Гинка изтръпна.- Какво търси млада амеба като теб в тази част от града?- Около Гинка изскочиха две едри едноклетъчни. Тя се сви в кълбо от страх.
-Хайде да започваме, Хульо! - Изхили се зловещо Жоро.
Хульо се приближи . Гинка потрепери. После Хульо спря.
-ъъъ абе Жоро. Ние не бяхме ли безполови? Не се ли размножаваме чрез делене?
-Оу. Няма ли как да я изнасилим?
-Даже не знам защо и говориш в женски род, Жоро.

Из "138 кратки прози за живота във въображението на една скарида"

СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА !!!