Живота е студен. Живота е гаден. Живота те мачка.
До тези изводи бе стигнал той след дългия си четиринайсетгодишен живот. Мразеше всичко и всички. Те не го разбираха. Не разбираха защо е толкова мрачен и мълчалив, колко проблеми има... Нали ТЯХ ги пускаха след 11 навън, нали ТЯХ не ги караха да си оправят стаята всеки ден и да си пишат домашните.
Той мразеше живота си, и всичко свързано с него. В училище никой не го харесваше, освен групичка загубеняци, които познаваше от малък. Мислеше ги за приятели, но след като влезе в гимназия реши, че са под нивото му... Всякак се опитваше да е готин, но нищо не се получи.
Затвори се в себе си, наплю на популярността и всички които я боготворяха. Дори това не го направи по-популярен. Никой нямаше проблеми като неговите, никой не можеше да разбере как се чувстваше всеки ден... Никой.
"Сега ще разберат!", помисли си той, зареди автомата и влезе в училището.
Из "138 кратки прози за живота във въображението на една скарида"
СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА !!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар