Лу Дзе беше прекарал по-голямата част от живота си в манастира. Беше забравил земните дела и проблеми и се бе отдал изцяло на медитацията. Купичка ориз му стигаше за цял ден, а с едно яйце можеше да преживее повече от 48 часа. Беше достигнал върха над контрола на тялото си. Овладял бе всяка емоция, всяка мисъл, всеки импулс. И сега се приготви за последната медитация, тази която щеше да го отведе при така желаната Нирвана...
Лу Дзе се озова в тъмна стая. Почувства аромат на цигарен дим. Около него бяха разпръснати странни музикални инструменти, а на една табуретка, хванал китара, седеше брадясал мъж с дълга руса коса. Странникът си напяваше провлачена мелодия.
- Кой си ти? - попита Лу Дзе боязливо.
- Ъм. Не ме ли позна? Всичките монаси сте такива. Аз съм Кърт Кубейн. - отговори мъжът.
- Но... Аз трябваше да достигна Нирвана..
- Ем, засега само аз съм тука... - прекъсна го Кърт Кубейн. - Надявам се другите да дойдат скоро, че умирам от скука.
ЗА СЛЕДВАЩА КРАТКА ПРОЗА
Няма коментари:
Публикуване на коментар