Ад и Рай - Жилет

ГЛАВА 1.


It's just one of those days
When ya don't wanna wake up
Everything is fucked, everybody sucks.
You don't really know why
But you wanna justify rippin' someo...

- Мамка му. Пак свърши батерията.

Лампата премигна и изгасна. Тримата на пост пред вратата се бяха заговорили за новия дизелов двигател за косачки, но моментално спряха. Дочуваше се само тихия звук на капеща вода. Някъде отляво проблясна стомана.
Три трупа се простряха на земята. От вратата се дочуваше техно. Явно поредният ъндърграунд рейв клуб. Жилет запали цигара със старата си бензинова запалка. На нея бе изгравиран чифт крила с ореол над тях. Беше нещо като традиция. Всеки път когато разбиваше гнездо на вампири палеше цигари.
Задави се.
Всъщност се казваше Иван. Иван Петров. Но караше хората да му викат Жилет. Би предпочел Блейт, но като го спомена му се изсмяха и казаха, че е гаден позьор. А той не искаше хората да знаят, че е гаден позьор... Плюс че да се кръстиш на самобръсначка е доста мъжествено.
Избърса самурайското острие от свежата кръв и го прибра в ножната. Вътре имаше доста вампири, а той искаше да използва новата си пушка. Беше напълнил патроните с обелки от чесън, защото беше доста стиснат, пък и среброто вече не се намира толкова лесно. Дори веднъж един от по-младите ловци купил от илиянци сребърни прибори, претопил ги и влязъл уверено във вампирско гнездо. Всъщност били тенекиени. Затова пък части от ловеца са били намирани на доста екзотични места месеци след това.
Свали мп3 плейъра от врата си, явно разочарован, че няма да може да слуша разкъртваща музика докато убива вампирите. Сложи го в раницата си, откъдето извади розов дъждобран. Винаги мразеше да чисти кръв от хардкор дрехите си, които толкова време бе подбирал. И въобще, обичаше да бъде хардкор пич който слуша яка музика, но не и ако това водеше до пране и миене. Хардкор пичовете не перат.
Хвърли цигарата. Засили се, отвори вратата и скочи вътре. Музиката рязко спря, а вампирите престанаха да танцуват. Дочуха се пошушвания от рода на "това е той", "о, не, ловец!" и "кой подяволите извади щепсела на уредбата?". Жилет застана в бойна поза и се подготви за атака. Напрежението се повдигаше. Вампирите настръхнаха и зачакаха какво ще направи. Мускулите му изпъкнаха. Всяка жила в тялото му се натегна. Очите му се свиха. Скочи...
Падна. Беше се подхлъзнал на кръв, разсипана по пода. Вампирите загледаха учудено. Отново се чуха пошушвания. Някой въздъхна с облегчение, друг се засмя. Жилет се изправи с охкания.
- Добуе ли фи? - каза загрижено един червеноок вампир. Явно големите му кучешки зъби пречеха на говоренето.
- Да, да. Само малко ми се схвана гърба. - каза Жилет, приведен ниско. - Можеш ли да го изпукаш?
- Няма пуоблеми.
Червеноокия вампир се отдели от тълпата, хвана Жилет през кръста и го разтръска. Чу се пукот.
- Благодаря. Чувствам се много по-добре.
- Уадвам фе да помогна. - отвърна вампира и се върна в тълпата.
Жилет скочи отново, разряза един от вампирите на две, извади пушката и застреля още двама. Счупи черепа на четвърти и отново стреля... Светлината изгасна. Звуците от викащите вампири и псуването* почти заглушаваха тихия звън на стоманата...

СЛЕДВАЩА ЧАСТ