Джуди караше караваната си и мисълта, че света никога няма да бъде същия след появата на лошата поезия на онзи психопат, не му даваше спокойствие. Той бе един нервен хипар с атомна бомба. Небето бе станало по-тъмно от обикновенно и това не е символика, а дъждовно време. Мазния хипар бе чул преди много време за тайна агенция за войските на рая на земята. Беше го чул в нейна реклама, точно преди клуминационния момент на любимата му сапунка. Ако някой можеше да спаси галактиката от лошата поезия на онзи злодей, то това беше тази организация. Джуди се бе обадил на телефона за справки, за да пита как е телефона на тази тайна организация с название Ч.О.Р.А.П. и те му го бяха дали. От Ч.О.Р.А.П. казаха на Джуди къде се намира секретната база и той впрегна всичкия флауър пауър на караваната си. Джуди летеше като вятъра към базата. Изпреварваха го само пенсионерите, които спринтираха, защото изпускаха любимяи си сериал точно в ключовия момент, когато Хулио щял да разбере колко е лоша Саманта и щял да се ожени за милата Хуаните, която всъщност е Травестит, но това не пречи на истинската Любов, защото има Операции.
След дългите мили Джуди стигна пред секретната база на Ч.О.Р.А.П. . За секретна база на нещо яко звучащо като Ч.О.Р.А.П. панеления блок не изглеждаше никак яко. Навярно защото беше панелен блок, а панелните блокве попринцип не изглеждат яко (Едно от правилата за строеж на панелен блок е да не изглежда яко). Героят пристигна точно когато широкоплещест човек в черни дрехи и с модерен мп3 плейър слагаше табелка "Това не е секретна база на Ч.О.Р.А.П.", явно за да пази тайнствеността на зданието. Джуди се изуми от креативността на агентите и му се приядаха хипарски пуканки (така се наричат нормалните пуканки, ядени от хипарите) .
- Агент на Ч.О.Р.А.П. ли си?- попита Джуди огромния мъж, като преди това го изчака да забие табелката.
- Тихо! - прошепна нервно мъжа,- Никой не трябва да знае!
- Да извинявай. - Извини се Джуди както го бе учила майка му. Тя още го бе учила кой е най-добрия начин да се обели банан, което е друга история и затова няма да я разкажа сега.
- Искаш да се запишеш ли? - Попита тихо Жилет.
- Да. - Отговори не по-шумно хипара. - Чувствам се длъжен да спася света от лошата поезия.
Жилет помисли, че мазния хипар говори за текстовете на Бритни Спиърс. Жилет отдавна чакаше тя да отиде сред чедата на ада. За него това бе само въпрос на време...
- Ела в базата. Ще те запишем. - Отвърна Жилет, след което се обърна демонстративно към панелния блок. Харестваше демостративните обръщания - спомагаха образа му на хардкор пич.
Героите влязаха с бавна крачка в секретната база на Ч.О.Р.А.П. . Мухълът по стените беше стигнал до тавана. Това беше подъл метод на агентите на Ч.О.Р.А.П. за борба с мухъла. Таваните бяха направени ниски, за да може мухълът да си умира от яд, че няма накъде да расте. Този начин за справяне с мухъла не бе открит от широката общественост до 2235 година, когато един от младите съдружници на компанията "Тепем Вредители Инкорпорейтед" я бе предложил като шега в една от срещите на собствениците на компанията. Казано на прост език - когато той и другия собственик (баща му) гледаха поредния епизод на Дързост и Красота.
Джуди и агента на Ч.О.Р.А.П. влязоха в единия от двата асансьора, подминавайки бележката "Не Работи". Джуди реши, че това е поредната хитрост на организацията за отклоняване на любопитни погледи. Никой не би се качил в асансьор с такъв надпис, ако не знаеше, че той всъщност фукнционира. Беше впечатлен.
Жилет отдели ръката си от самурайския меч за да натисне бутона под номер 12. Рядко махаше ръката си от меча. Никога не знаеш кога ще се появи вампир зад теб, или ще изскочи демон от поредната дупка в стената (а сградата на Ч.О.Р.А.П. беше пълна с такива дупки), или просто ще ти се наложи да си нарежеш салам за сандвича. Асансьора не помръдна. Той натисна копчето отново. Устройството отговори с тишина.
С думите "тоя асансьор верно е счупен" Жилет и съпътстващия го хипар се пренасочиха към втория. Джули търпеливо загледа сменящите се врати. В другия край на асансьора лежеше упаковка от дъвка. Жилет забеляза боязливите погледи, които хипито хвърляше на розовата хартийка, и каза твърдо:
- Ако ще работиш при нас, момче, ще видиш доста по-страшни неща...
Вратата на асансьора се отвори, откривайки голяма чакалня-коридор, с една единствена врата в края. Влязоха.
Вътре ги очакваше мъж със остри черти, червени очи и хамбургер в ръка.
- Този човек...- Започна бавно Жилет.- Мрази Бритни Спиърс.
Лицето на Тошко се изви в тънка усмивка. В Ч.О.Р.А.П. уважаваха хората, който мразят Бритни. Това се бе превърнал в нещо като най-големия комплимент в агенцията.
- Искам да се запиша в агенцията ви и да се боря с лошата поезия. Твърде дълго гледах безучастно! Не мога да оставя нещата така нито ден повече.
Тошко кимна, хвана химикала (който имаше рекламния знак на свръхсекретната организация) и бавно записа името на Джуди. След това се усети, че всъщност не знае името му, но това нямаше значение защото нещата в агенцията ставаха главно на добро желание и никой никога не гледаше документацията.
Всъщност единствената причина да съществува бюрокрацията бе, че Рая чувстваше огромен излишък на хартия. Причината за това беше главно в огромното количество дървета, които умираха всеки ден. А дърветата в Райските градини живееха вечно, затова 90% от новоумрелите не успяваха да се квалифицират за градините. Някои са прекалено стари, някои прекалено млади, а болшинството просто са прекалено грозни. Преди това имаше проблем с дървесината, докато един ден някой гениален ангел решил да покаже висшия си интелект и предложил да разкарат всичките тези дървета, правейки ги на хартия. Идеята била провъзгласена за брилянтна, и всички дървета, които не се поместили в райските градини били преработени за хартия. От тогава Рая има проблем с хартията.
Това бе и единия от начините за финансиране на организацията. Огромна част се даваше на вторични чрез агенти, маскирани като цигани. Но това което оставаше, трябваше да се използва, затова организацията имаше сложна бюрократична система, изискваща огромно количество документи, бележки, разрешения и всякакви други глупости, които се ползват от сложните бюрократични системи. А хартията която оставаше дори след това, се ползваше за хартиени самолетчета и шапки.
Джуди тъкмо се закани да попита нещо, когато изведнъж застина. Никой нямаше да забележи това, ако не беше огромната черна муха, която влезе в устата му. След секунда Джуди се съвзе.
- Получих видение. – уведоми ги той, както студент уведомява съквартирантите си, че няма сирене.
Тошко погледна Жилет и повдигна вежди.
- Господ ми каза, че всеки нов член на организацията получава поздрав от него. После каза, че скоро ще има война с ада и да се подготвим. – очите на Джуди блестяха от фанатична радост, защото щеше най-накрая да се бие със силите на злата поезия.
- Гаден хипар. Тие постоянно са надрусани. – каза Тошко, който добре разбираше тези неща, защото чатеше с хипарки доста често.
- Аз не съм получил лично обръщение от Господ. – хлипна Жилет.
Той тъкмо бе на път да продължи да хлипа, когато получи видение. Същото видение получи и Тошко.
Минута по-късно двамата седяха омърлушени.
- Защо ми се скара така? – попита Жилет, който изглеждаше мъжествено обиден.
- Оф. Сега пък и за война трябва да се готвим. – отвърна Тошко, който не беше наясно защо точно в началото на думата „диалог” имаше „ди”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар