Ад и Рай - Тодор

* * *

{h4xxorZ:::sVc}b12 отново беше заспал с бургер в уста. Чизбургер, ако трябва да бъда точен. Парченца зеле се бяха закачили за още пухкаво окосмената му брадичка. Пердето зад него бавно се поклащаше от слабия ветрец. Бюрото бе осеяно с патрони, пушки и опаковки от бърза храна. Мяркаше се и кутия от пица. На монитора бе застинало съобщението "Disconnected from Server" на фона на поредната масова онлайн игра. Компютъра монотонно мъркаше с четириядрения си процесор, а мишката все още бе в ръката на {h4xxorZ:::sVc}b12.
Всъщност в родилния акт на мърлявото и пъпчиво лице, заспало на работното си място, пишеше Тодор Джеймсов, но вече сме в епохата на онлайн живота, а там той беше {h4xxorZ:::sVc}b12. Но за ваше и особено мое улеснение, ще го наричаме Тодор.
Тодор беше геймър. Най-много обичаше масовите ролеви игри, но също така се увличаше и от шутъри. Като малък дори е бил футболист, и страстта да шути се бе пренесла и в виртуалното му Аз. И, както знаете, геймърите имат навика да подценяват нуждата от сън и да заспиват направо пред играта.
Проблемът обаче беше, че Тодор беше главен секретар за Човешката Организация за Рая и Армейската му Поддръжка.
Тук е момента да ви обясня какво точно представлява Ч.О.Р.А.П. Най-просто казано това е организацията на Рая на земята. В нея се включват както и откачени ловци на вампири, така и пропаднали геймъри, търсещи денонощен достъп до компютър и бърз интернет. Официялната част на организацията е църквата, но тя се простираше из целия свят. Главната й задача бе борбата със силите на мрака. Т.е. демони, зомбита, вампири и всякаква друга паплач, която много обича да яде или убива хора без някаква особена причина.
Тошко, от своя страна, бе неин главен секретар. А главен беше, не защото беше най-важен, а защото беше единствен. Основните му задължения бяха да приема обаждания и оплаквания от католическата и православната църква, които не преставаха да се карат и постоянно настояваха за информация от самия Господ. Всички искаха да знаят, кой всъщност е праведен. Другите неща които трябваше да прави бяха изслушването на нови бойци за безкрайната война между Мрака и Светлината, готвенето на чорба и други манджи и правенето на пушки.
Да, той беше геният, който измисляше оръжия за същата тази война между Ада и Рая. Сребърни патрони, патрони с чесън, чорба от чесън (за да може боеца да унищожава вампирите с лош дъх), арбалети с колове, пушки със светена вода, сол - каквото ви трябва, той можеше да го измайстори. Казваха, че таланта му се е развил на млади години. Носеха се легенди, че когато бил на 4 направил базука от конструктора си лего и взривил съседската къща.
Някой почука на вратата. Тодор се размърда и парче зеле падна на мръсната му I [beer]* beer тениска. Малко от мазилката на тавана се орони и рибките в малкия аквариум на единия от шкафовете се размърдаха. Като цяло катаклизмични промени за този кабинет. Почука се отново. Този път листче хартия падна от края на бюрото и една изплашена муха потърси закрила в падналата обувка на геймъра... и намери своя край като стотици представители на своя род. При трето почукване Тошко се размърда, изгрухтя, пусна мишката и се прозина. През едно сълзящо се око огледа стаята. Не че беше заинтересуван от нея, просто смяташе за жалко да се събуди и веднага да погледне монитора. Погледна монитора. Изпсува и каза нещо от сорта на "Фък изпуснал съм райд шме кикнат от гилда". Устрои се по-удобно, влезе отново в играта и се приготви да играе. Телефона на бюрото звънна. Секретаря изпадна в шок. Този телефон се ползваше по-рядко от обезболяващи в измъчвателната индустрия. Застина в мълчаливо наблюдение за няколко секунди, след което го вдигна. Чу се задъхан глас:
"Отвори вратата, говедо, чукат." след което линията бе прекъсната. Геймъра се успокои. Това най-вероятно беше съседа му по кабинет. Цялата сграда беше на ЧОРАП, освен една стаичка, в която живееше стар дядо. Той явно бе единствения, който да помни телефонния номер на приемната на организацията, въпреки че не знаеше за нейното съществуване. Някои от по-старите членове казваха, че той е живял там още преди сградата да бъде купена. И, като всеки пенсионер, притежаваше слуха на прилеп. Чуваше всякакво движение и дори викаше полиция няколко пъти, защото някой си някъде си кашлял прекалено шумно. Имаше хобито да се обажда на Тодор и да се оплаква от шумовете, а една зима, когато нямаше парно, дори се беше обадил с "молбата" служителите да тракат по-тихо със зъби.

Геймъра стана, поотупа се от хранителните отпадъци и се запъти към вратата. Мразеше много части от работата си, но една ненавиждаше най-много - работенето. За съжаление днес бе поредният ден, в който трябваше да прослушва малоумни идиоти, които вярваха, че са щели да бъдат добро попълнение за силите на Светлината. Това, което не знаеха, бе, че ЧОРАП вече имаше достатъчно малоумни идиоти в мрежата си, за да наема нови. Повечето бяха запалени по екшъните расисти, скитници или религиозни фанатици. Проблема с религиозните фанатици беше, че... бяха религиозни. Постоянно натякваха на ловците да се молят, да бъдат смирени и да си мият ръцете след като излязат от тоалетната.. А ловците на вампири не са от най-уравновесените...
Затова бе взето решението да не се приемат религиозни фанатици за тяхно добро.
Вратата бавно се отвори, издавайки стържещ звук. Рибките, които явно страдаха от затлъстяване, пак се размърдаха. Едната дори се опита да се отлепи от пода на аквариума, но гравитацията се обади и тя се строполи обратно, разтрисайки бюрото. В стаята влезе странно изглеждащ мъж с овъглени израстъци по гърба...
Странно изглеждащия мъж се забави секунда преди да започне да цитира биографията си. Тошко неможа да го възспре, а и нямаше желание, защото от опит бе научил, че колкото и тъпо да изглежда психопат, който обича да си цитира биографията, той си остава психопат.
- Аз съм 40 хиляди годишен млад ангел с прекрасен глас, добри препоръки, рядка дарба в гладенето на ризи, с вродена любов към ананасите и най-хубавото е, че съм прекрасен поет. Ще съм лоялен работник. Доказателство за това е факта, че съм предавал само една гилдия на която съм бил лоялен работник досега. Освен това очите ми изглеждат прекрасно на лунна светлина.
Тошко мигна.
- Относно заплащенето ще съм благодарен даже на заплата на чистач. Ако не давате толкова даже на учителска бих бил доволен...
Тошко отвърна с една класическа реплика използвана от най-добрите творци на всяко време. Реплика, която кара всеки творец да изглежда десетина пъти по-умен отколкото е, когато я включи в творбата си.
- Ъ?!
Падналия ангел разбра грешно мъдрата дума на агента на Ч.О.Р.А.П. , затова реши да повтори всичко което бе казал до този момент.
- Аз съм 40 хиляди годишен мла...
- Да, да, няма нужда. Какво мислиш, че ще допринесеш за армията на рая?
- Рая? Подяволите... рая?
- Ъ? - Тошко от малък знаеше, че реплика като тази неможе да се изтърка, затова я ползваше често.
- Аз трябва да си ходя.- Каза падналия поет.
Тошко мигна. Искаше да каже "Ъ" поне още веднъж, но нещо от чиизбургера му беше влезло между зъбите и езикът беше зает да го маха. Ангелът изхвърча от приемната.

* * *