Ад и рай - Джуди

* * *

Джуди мяташе мазната си, сплъстена коса напред назад, докато слушаше надъхващите хипи ритми от някой надъхващ хипи изпълнител. Джуди беше от един специален дял хипари, които смятаха, че ако всички си държаха атомна бомба в килера нямаше да има войни и всички щяха да бъдат много щастливи. Естествено нямаха никаква теория защо това да е така, но за какво ти е доказателство когато си пиян, надрусан и хипи едновременно... Поправям се, пиян и надрусан са ненужни. Като истински привърженик на идеята си за достигане на глобален пацифизъм, Джуди държеше атомна бомба в килера си.
Песента бе стигнала до клуминационния си момент при което Джуди затвори очи и стисна юмруци. Всеки път когато го правеше си представяше памперси с крилца, а той обичаше памперси.
Когато отвори очи младия хипар видя на предното си стъкло залепен ангел със забележително голям нос.
- Уоу брат, имаш голям нос.- Ухили се Джуди и посочи носа на падналия ангел. -Това е супер яко брат!
Падналият ангел бавно отлепи лицето си от стъклото, разтръска главата си и направи знак, че не е чул.
- Уоу брат, имаш голям нос.- Повтори цялата реплика Джуди, че даже и ухилването. - Това е супер яко брат!
Ангелът се усмихна и отвърна.
- Да и аз си харесвам носа. - След което се пипна по носа гордо.
След час време и литър водка двамата решиха, че са близки по характер, харесаха се и започнаха да споделят проблемите си.
- Стоя си в рая нали си говорим нещо с другите ангели и беше толко яко ти казвам. - Чертите на падналия ангел бяха изкривени в тъжна гримаса.- Ама един ден усетих вдъхновения. Разбрах пътя си, за поет съм роден просто и започнах да пиша поезия.- той натъжен направи пауза, за да отпие от хипарския алкохол, който Джуди му бе предоставил щедро.
- И после какво стана? - Попита Джуди, както го бе учила майка му (да се прави, че му пука). Майка му още го бе научила и да прави пуканки. Все безполезни умения като се има предвид, че нямаше машина за пуканки.
- И един ден им прочетох поезията си! - Продължи ангелът подсмърчайки.- И те вместо да искат от мен да чета още и още, както биха направили нормалните хора, ме изхвърлиха. Но аз ще им отмъстя! - Лицето на Пешо се изви в жестока гримаса.- Ще отида при дяволите и ще издам всичките райски тайни! МУАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХХАХАХАХА!
Джуди потупа успокойтелно по гърба новия си приятел.
- Разбирам те, разбирам те.
- Искаш ли да ти прочета малко поезия?- Каза вдъхновено падналия ангел.
Лицето на Джуди се изкриви в болезнена гримаса, но той разбра, че сам се е набутал в този капан.
- Разбира се...
Ангелът развълнуван започна да си бърка джобовете и накрая извади носна кърпичка с поезия на нея.
От силно хуманистичното чувство, което тече във вените ми, ще пропусна момента, в който падналия ангел чете поезията си. И ще го заместя с теорията си за глобалното поскъпване на бадемови ядки. През изминалите години бадемите са поскъпнали с 5% в страните източно от атлантика и със цели 7% и половина в тези западно от него. Ако скоро не се направи нещо мисля, че никой от нас няма да яде бадемови ядки! Благодаря, че изслушахте тревогата ми!
Хипара гледаше втренчено напред, очите му бяха насълзени, сърцето му биеше по-бавно, краката му бяха замръзнали, мозъкът му беше вцепенен от ужаса.
- Е какво мислиш?
Хипарът не отвърна, а вместо това се засили към новия си враг и запищя панически, махайки с юмруци към него така, че му причиняваше огромна болка в носа, долната устна, горната устна, лявата и дясната буза, брадичката и другите части на лицето му, които удряше. Ангелът изпадна в паника, обърна се и започна да бяга със всичка сила.
Падналият ангел-поет бе разбрал едно. Ако иска да достигне отмъщението си трябваше да се довери само на демоните! На никой друг преди това!
Джуди бе разбрал едно. Ако искаше да спаси света от ужаса на поезията на онзи психопат, трябваше да намери начин да предупреди рая за плановете му.

* * *